Замък, дворец, резиденция, архитектурен ансамбъл – няма еднозначно название за прекрасната перла на Германия, наречена Сан Суси. Само на 30-тина километра от Берлин, в Потсдам, се намира един от шедьоврите в рококо стил.
Обмислено до пруска педантичност
Подборът и разположението на статуите, цветът на сградите, металните орнаменти, детайлите във вътрешния интериор, багрите на стаите, картините, фонтаните и прекрасната градина и лозови тераси – всичко е обмислено детайлно и до педантичност.
Дворецът блести с достолепието си, без значение дали е мъглив есенен ден, или се къпе в сутрешната мараня на юлската топлина. Златото и разточителството, с което е изграден Сан Суси, го правят слънчев всеки ден. Разточителството обаче е измамно, защото в сравнение с останалите дворци от тази епоха в Сан Суси няма нищо в повече.
Проектът е на монарха
Пруската прагматичност и дискретност на Фридрих Втори – Велики, проличава още в проектирането на дворцовия ансамбъл. На 13 януари 1745 г. монархът издава указ за започването на строежа на двореца. Не одобрява първоначалния архитектурен вариант и настоява за уютен дом в стил рококо, като подчертава желанието си резиденцията да удовлетворява само неговите лични потребности, да бъде хармонично съчетание на сграда и природни забележителности.
В основата на неговата идея била комбинацията между личен дом и административна сграда за представителни цели.
Контрол над финансирането
Владетелят контролирал всичко до най-малкия детайл, а за финансирането твърдял, че е необходима пестеливост към средствата от държавната хазна. Той нямал търпение да се премести да живее там и, макар че дворцовите зали не били напълно завършени, само две години след началото на строежа организирал и официалното откриване.
Дворец без жени
Дворецът Сан Суси, което в превод означава без грижи, получава второ име sans femmes – без жени. Защо ли? Когато поема трона през 1740 г., пруският монарх предоставя на съпругата си дворец недалече от Берлин. Известно е, че в Сан Суси рядко стъпвали жени, появяването им е свързано само с официални приеми.
Въпреки това дворецът се е смятал за частен и от всичките дворци от времето на Фридрих Велики е единственият, който няма военни елементи. Бил своего рода място за уединение, размисъл, философски разговори, общуване с живописта, културата и природата.
Уникалните тераси и парк
Шестте лозови тераси в парка на двореца са наистина уникално дизайнерско решение на самия Фридрих Велики, а първите лозички са засети през 1744 г. Преди това там е имало дъбови гори, които са били изсечени за укрепване на блатистите места и почви в Потсдам. Терасирането е дълбоко, за да се осигури слънчева светлина и завет, изградени са специални остъклени ниши за смокиновите дръвчета. Лозите са специално подбрани сортове от Португалия, Италия и Франция.
Фонтанът и статуите
Само година по-късно, през 1745 г., се слага началото на прекрасна градина, намираща се точно под хълма, а в средата е издигнат големият фонтан. Около чашата на фонтана са разположени статуи на Венера, Диана, Юпитер, Марс, Меркурий, има изображения и асоциации на четирите елемента – огън, вода, въздух и земя. В близост до парка била зеленчуковата градина, която Фридрих II наричал моята Mарли и така намеквал за Марли-ле-Роа (Marly-le-Roi) – градината на Людовик XIV.
Легендата за вятърната мелница
Вятърната мелница била построена много преди самия дворец. За нея се разказва, че монархът я обожавал, защото му напомняла за идилията на пруското село. Шумът от перките уж много му пречел да се съсредоточи и той поискал от собственика й да му я продаде. Мелничарят отказал, а владетелят го заплашил, че ще я отнеме в полза на монархията. „Ако в Берлин нямахме кралски съд, то бих приел заплахата на сериозно“, – бил отговорът на селянина. Монархът уважавал смелите хора и правосъдието и повече не обсъждал този въпрос.
Вечерните концерти
Независимо от факта, че днес се смята, че дворецът е демонстрация на богатство и власт, в действителност той е много скромен в сравнение с останалите, издигнати през този период. Самият Фридрих бил аскет, искал да гледат на него като на философ и дори посочил сам мястото за погребението си. На самия гроб искал да има надпис: „Без грижи“. Но впоследствие това е изтрито от забравата на времето и продължава да се върти версията, че така е наречен целият дворец – място за развлечения и безгрижен живот.
Истината е, че единствените развлечения в двореца били вечерните концерти. Специално за тях владетелят свирел на флейта, а освен че бил добър музикант, има написани 122 сонати за флейта и клавесин.
Наричан от народа стария фриц, монархът си отива скромно от света едва навършил 46 години, умирайки сам в креслото си на 17 август 1786 г. Погребан е съгласно завещанието му, до него в гроба са положение любимите му кучета. Но не веднага. Останките му са преместени в Сан Суси едва на 17 август 1991 г.
Има толкова много неща за възхита в двореца Сан Суси. Огромното стълбище, спускащо се от главната сграда, терасата, залите, вестибюлът и мраморната зала, картините и интериорът, парковата част, обелискът, домът за чай… И богата библиотека с над 2000 книги и творби на старогръцки, латински и френски.
