Здравей, Анна. Пиша ти, защото съм много объркана.
Аз съм момиче на 17 години и се чувствам много самотна.
Понякога не зная какво да правя, плача по цяла нощ, не мога да се концентрирам в часовете. Всички ме дразнят – учителите, съучениците, родителите ми.
Няма кой да разбере мъката и болката ми.
Имах приятел повече от година. Той е по-голям от мен с две години, има пари и връзки, родителите му са хора с възможности и работят в чужбина. Срещнахме се една вечер на дискотека в града. Бях там с приятелки, беше ни весело, танцувахме, пихме алкохол. Купон голям беше. Той се приближи до мен и ми каза, че ме харесва. Започнахме да се срещаме, наричаше ме своя царица. Така повечето момчета наричат своите гаджета. Разговаряхме с часове, започнах да се прибирам късно. Исках да бъда с него, само с него и с никой друг.
Една съботна вечер останахме сами в апартамента на родителите му.
Пих много, даже не помня какво точно. Не можех да се контролирам и спах с него. А и го обичах толкова много, какво толкова е станало.
После имахме няколко пъти секс. Той започна да се отдръпва от мен. Започна да мърмори, че му преча на свободата, че му дишам във врата. Аз обаче търпях, защото исках само него. Беше ме и срам, вече всички знаеха, че съм спала с него.
Менструацията ми закъсня. Купих си тест от аптеката и той беше положителен. Бях бременна. Срам, сълзи, вина, угризения. Комплексирах се. Не посмях да кажа на майка си какво става с мен. Леля ми помогна да изхвърля бебето с някакви хапчета, които й ги даде приятелка.
Той не искаше да чуе за мен, не отговаряше на позвъняванията, на съобщенията, блокира ме във фейса. Приятелките ми се смеят, всички са на негова страна.
Струва ми се, че никога няма да обичам и няма да мога са легна с момче. А го чакам да се върне при мен.
Самотата ми тежи.
Какво да правя, кажете ми? Виновна ли съм, че му се доверих?
Защо ме излъга и остави?
Едно тъжно момиче
