Празникът Саде, Садех или Сада е древна персийска традиция, която се поддържа в някои градове в Иран, където живеят последователи на зороастризма. Отбелязва се на 30 януари, 50 дни преди Ноуруз – иранската Нова година, която се чества на 21 март. Самата дума саде на персийски означава стотица, и най-вероятно по този начин се ознаменуват стоте дни и нощи, изминали от края на лятото.
За последователите на зороастризма Саде е много важен празник. Това е фестивал на „Средата на зимата”, който се празнувал в древен Иран с огромен размах и великолепие. Той трябвало да отдаде почит на огъня и да защити хората от силите на мрака и студа.
Легенда разказва, че традицията Саде била основана от крал Хушанг, вторият крал от митологичната персийска династия на Пишдадидите (Пишдад означава „отдаден на закона”). Веднъж Хушанг се изкачвал в планината, когато внезапно змия излязла на пътя му и той поискал да я удари с камък. Когато обаче хвърлил камъка, той се ударил в друг камък и тъй като това те били от кремък, избухнал пожар и змията избягала. Освен че се спасил от змията, умният крал открил как да запали огън. Хушанг започнал да благославя Бога, който му разкрил тази свещена тайна. И казал: „Тази светлина е от Бога, ние трябва да я почитаме”.
В древността огън се палел винаги близо до вода и до храм. Идеята била, че огънят изначално помага за възраждането на Слънцето и за връщане на светлото лято. Освен това така се гонели демоните на леда и студа, които превръщали водата в лед и убивали растенията.
Според традицията огънят се поддържа цяла нощ. На следващия ден жените отиват до огнището и всяка от тях отнася частица от благословения огън на храма у дома.
Всяка година на 30 януари хиляди зороастрийци в Иран и други страни отбелязват религиозния празник Садех, като палят огньове на открито, пеят, танцуват и се молят. Така те ознаменуват идването на пролетта като символ на вечната борба със злото. На някои места се организират музикални или театрални представления.
Снимки: БГНЕС
