Този стил толкова често се обърква с провинциалния заради значението на думата. Както знаем, ретро се тълкува като нещо, което е назад във времето, нещо, което е останало в миналото. Затова когато се спомене ретро интериор, се прави асоциация със стари градски предмети от началото на миналия век или с такива, които са характерни за аристократичните домове. Именно в това и грешим. Ретрото завзе Европа със скорострелна бързина, магазините second-hand се изпразват за часове от любители на стила, а на аукционите цените на предмети стигат до огромни суми.
Какво всъщност е ретро стил в обзавеждането?
Основни черти – модерно и рационално
Това са мебелите и предметите, които са характерни за периода от 50-те до 70-те години на миналия век. Смята се, че следвоенната продукция на предмети за бита е белязана с качество, практичност и семплост. Има фанатици, които обзавеждат жилищата си само в този стил, но те не са толкова много. Повечето се стараят да правят комбинация на съвременно обзавеждане с малко привкус от времето на родителите си или на бабите си.
Най-добрата школа за този стил са старите български семейни филми. Каквото и да видите там – масички, фотьойли, губери, пердета, сервизи, канички, покривки, афиши, плакати – всичко това влиза в категорията ретро стил. И още една особеност – комбинация от дървени, метални и качествени пластмасови изделия.
Радостта на 50-те години
Да, точно това е доминиращото в периода след Втората световна война, белязан с много надежди и нови идеи. Музиката на Франк Синатра, семплата, но и луксозна обстановка във филмите с Мерилин Монро и Грета Гарбо. Флорални тапети на едри цветя в сигнално оранжево и зелено, тапети в синьо… Първите телевизионни апарати, масовото производство на стандартни кухненски шкафове в бяло, дръжки на вратичките от метал или пластмаса.
О, първите пластмасови изделия направо подлудяват домакините, всяка гледа да е в крак с модата на времето си. Кухните обаче са все още много малки, по-скоро тип ниша или бокс. Дръжките на хладилниците са направени като тези на колите, столовете са от метални конструкции, покрити с кожа, обработена с лак. Всичко е строго и блести.
Още повече оптимизъм през 60-те
Детайлите започват да се изпипват до педантичност, симетрията и геометричните форми са в триумфа си. Европа започва да се съвзема, доходите в семействата се увеличават, а това води и до замяната на малките хладилници с по-големи – хората искат да имат обемни замразители за пакетирана храна. Шарките на тъканите за меката мебел са също с елементи от геометрията, тапетите са на ромбове, но бавно отстъпват място на приглушените и ненатрапващи се цветове.
В кухнята навлиза за първи път печката с прозорче от стъкло. Какво по-голямо удобство от това да не се налага честото отваряне на фурната, ако вътре се пече баница! Нещата се контролират отвън само с поглеждане през стъклото. Рационализмът и практицизмът влизат в бита на хората. Успорeдно с това се появява и поп културата, която поставя основата на по-свободното обзавеждане през настъпващото ново десетилетие.
Свобода и излизане от нормата през 70-те
Последният период от 30-годишната история на ретро стила е смесица от строгите стари норми и новите бохемски елементи. Все още шкафовете са масивни и монолитни, но в интериора на стаите идват меките табуретки и удобни дивани. Изведнъж става по-светло в домовете, наситеното оранжево е забравено, а стените се боядисват или се лепят тапети с меки и слънчеви нюанси, златистото, кафявото и светлозеленото са предпочитани.
Кръгът на приятелите става по-широк, семейните дискотеки и партита изискват повече меки възглавници и табуретки за сядане, минибаровете в кухните или всекидневните са нещо, за което повечето мечтаят.
Ретро стилът дава големи възможности за експериментиране и свобода именно защото е многообразен и няма строги правила. Ретрото обхваща период, в който границите между десетилетията са и видими, и невидими.
Без съмнение симбиозата на ретро и модерно е красива и приятна.
