За да усетим каква е разликата между любовта на мама и любовта на татко, си струва да си спомним как се чувства съвсем малкото дете – кърмачето. Целият му свят е то самото. Майката не е отделно същество със свои желания и потребности, тя е топлина и мляко. На тази си възраст бебето не може да осъзнае света като нещо отделно, съществуващо извън него самото. Оттук идва и свойственият за всички малки деца егоцентризъм.
Докато расте, детето започва да възприема хората и вещите отделно от себе си. В това време то се опитва да разпознава хората, дава им названия. Учи се и да взаимодейства с предметите. На езика на мама: „Пипа всичко, хваща всичко, лази навсякъде”. В същото време то усвоява и индивидуалните закони на общуването. Например: „Ако заплача, мама веднага ще дойде”, „ако хвърля играчката, мама ще я вдигне”, „ако се усмихна, ще видя усмивката й и ще чуя смеха й”. Всички тези преживявания бебето обединява в едно глобално усещане” „Обичат ме! Мене ме обичат, просто защото това съм аз и съществувам”.
Любовта на мама е безусловна
В идеалния случай любовта на майката е безусловна, тя не трябва да се заслужи, да се прави нещо за това или да бъдеш някакъв, за да те обича мама. Детето в този период още не разбира, че любовта може да бъде създавана или може да й се повлияе по някакъв начин. Но ако бебето не я усеща – за него това е катастрофа, защото се руши целият му вътрешен мир. Самото дете още не е способно да обича, то просто е благодарно и радостно приема любовта на майката.
Чувството, че е обичано, е необходимо на бебето, то изпълнява един от най-дълбоките стремежи на всяко човешко същество.
По-късно детето започва да осъзнава, че е способно с поведението си да предизвиква любов. Отначало се замисля какво може да даде на своите родители. На този етап децата обичат нещо да рисуват или да майсторят, за да го подарят на близките си. Тоест се случва една много важна за детето трансформация – то започва да иска да дава, да подарява и да сътворява любов.
Всеки човек преодолява своя егоцентризъм в различно време. Е, има и възрастни, които никога не узряват за способността да обичат.
Ерих Фром казва: „Детската любов следва принципа – аз обичам, защото ме обичат. Зрялата любов следва друг принцип – обичан съм, защото аз обичам. Незрялата любов казва – аз те обичам, защото имам нужда от теб. Зрялата любов казва – нуждая се от теб, защото те обичам.”
В процеса на развитие на способността да се обича се променят и обектите на любовта. В първите месеци и години детето е най-силно привързано към майката, но растейки и отделяйки се от мама, то придобива по-голяма самостоятелност и все по-голямо значение за него придобива връзката с бащата.
Татко поставя условия
В идеалния случай бащата учи детето да опознава света и да усвоява начините за това. Той разкрива и показва на детето си пътя. Във всяко семейство това може да се изрази по различен начин. Един татко води детето си на някакъв спорт, друг го качва в колата и му показва града и природата, трети го да майстори разни неща, четвърти му разказва за работата си.
Бащината любов е обусловена от поведението на детето, от постъпките и успехите му. Тя подбутва детето да се труди, да става по-добро, да се развива и да преодолява себе си. Любовта за определени постижения и усилия винаги е свързана със съмнения и тревога. \“Никога не е съвсем ясно дали достатъчно се старая, за да ме обичат.\“
Плюсове и минуси на майчината и бащината любов
В отношенията с детето е важно да се търси златната среда между майчината и бащината любов. Казано по-простичко, любовта и отдаването да бъдат свързани с разумен баланс между изискванията на родителите и желанията и нуждите на детето.
Мили, родители, важно е да разберем, че тези два типа любов са „идеалните”. В реалния живот те рядко се срещат в чистия си вид. Обикновено майчиното и бащиното начало, както и проявленията на единия и друг тип любов могат да са присъщи и на майките, и на татковците в различна степен.
Например, много мами също проявяват бащински обусловена любов към децата – когато им помагат да учат уроците си и изискват резултати, когато разказват нещо за живота и за света и т. н. В същото време таткото може да бъде нежен и чувствителен към детето си, така че то да усети с него истинската безусловна любов.
Как се проявяват тези два типа любов в семейството:
Майчината любов не трябва:
– Да пречи на детето да пораства;
– Да го лишава от самостоятелност;
– Да му дава награда за неговата безпомощност;
– Да го заразява със собствената си тревога.
Как това трябва да се изразява във всекидневните отношения с детето:
– Позволете на детето да следва своя интерес;
– Давайте му повече пространство и време за самостоятелна игра;
– Обръщайте повече внимание на успехите, а не на неудачите. Например – тичайте към него по-бързо, когато е нарисувало нещо красиво, отколкото когато падне и малко се удари.
Бащината любов е длъжна:
– Да бъде търпелива и снизходителна;
– Да направлява с принципи, а не със заплахи;
– Да дарява на детето чувство за растящата му собствена сила.
Как това трябва да се изразява във всекидневните отношения с детето:
– Реагирайте спокойно на грешките и пропуските;
– Постигайте определено поведение на детето не със сила и заплахи, а чрез правила и договаряне;
– Защитете детето от външните заплахи;
– Учете детето само да „лови риба”, вместо да го храните с нея;
Признавайте правата и способностите на детето. Не става дума за гръмки словесни декларации, а за реални житейски действия. Например: вземете детето със себе си за риба или го поканете да участва в семейния съвет, така че да усети своята значимост и отговорност. Поощрявайте го и му помагайте, когато нещо не му се получава достатъчно или както то самото иска.
И още нещо, което Анна би искала да ви препоръча: От момента, когато вашето мъниче стъпи на крака и се опитва все още непохватно да общува с вас, не се притеснявайте да говорите с него на езика на възрастните, да му обяснявате своите действия и намерения, и да му показвате своята любов и подкрепа. Това отношение ще ви превърне в истински приятели за цял живот, когато детето ви порасне.
