Алкохолът е психоактивно вещество, което при злоупотреба подтиска дейността на централната нервна система и предизвиква интоксикация на организма. Последствията от подобно отравяне могат да са тежки психически разстройства.
Много често алкохолизмът нанася вреди на здравето на самия пиещ човек, но и на близките му, най-често неговото семейство, и е сред социално значимите болести на съвремието. От гледна точка на психоанализата, алкохолната зависимост има „орален” характер. Какво означава това? Зигмунд Фройд обособява определени стадии в развитието на детето. Първият стадий е „оралният”, във възрастта от 0 до 18 месеца. В тази фаза основна роля играе дуалното отношение между детето и майката. Нарушенията в тази връзка могат да предизвикват психическа травма у детето. То ще трябва да положи огромни усилия да преодолее тези нарушения, които по-нататък могат да го доведат до психични болести, а те от своя страна водят до алкохолна или наркотична зависимост.
Психолозите са забелязали, че от алкохолна зависимост страдат хора, които твърде дълго са били кърмени в детството си. Те са склонни към несъзнателното упорство да получават, без да полагат особени усилия за това. Не случайно пиенето, както и пушенето и преяждането могат да се превърнат в пагубни навици. Това изглежда лесен начин да получим удовлетворение от живота.
Психологическият разрив (депривация) на връзката с майката, особено в ситуациите, когато детето има особена нужда от нейната подкрепа, се отразява остро върху психиката му. Депривацията (от латински лишаване, загуба) може да е пълна, ако детето е изоставено още като малко, така и частична – при дълга раздяла.
Другата страна на този медал е хиперопеката. Онази прекомерна, натрапчива грижа от страна на майката, която се опитва да го опази от всички реални и измислени опасности, без да се интересува от възрастта. Такава „грижа” лишава детето от самостоятелност и по-късно то не е в състояние да бъде отговорно за живота си.
Дистанцираното отношение на майката е вид отсъствие на емоционална връзка, когато нейните собствени интереси са по-важни. Майката може да мисли, че щом детето е нахранено, обуто и облечено, нищо повече не му трябва – но това далеч не е така. Сериозни нарушения на психиката нанася и усещането, че детето „не е желано”. При това то изпитва чувство за вина – едно от основните чувства на алкохолика. Това чувство остава у него през целия му живот – вината, че с раждането си е създал проблеми в семейството.
Това не са всички примери, които травмират детската психика. Но показват ясно, че психическите травми в ранното детство са заради недостиг на любов и съпричастие, както и заради лошо отношение от страна на майката и семейството. С израстването си такъв човек често има усещане за преследване, стреми се да избяга и търси защита. От какво ги „защитава” алкохолът? Най-вече от тревожното състояние, от чувството на страх, вина, срам, чувство на безпомощност или самота, страх да не бъдат изоставени.
В момент на опиянение човек се отпуска, негативните чувства, грижите и тревогите отстъпват на заден план, а на преден излизат фантазиите по отношение на реалността. Във фантазиите си алкохоликът е свободен от личностните и социални ангажименти, става смел, всемогъщ и т. н. Той започва да си въобразява, че чрез алкохола може да избяга от подтискащата го реалност.
Алкохолът е леко възбуждащо и едновременно успокояващо средство. Вътрешно опустошеният човек отново и отново търси алкохолната наслада, за да се отърси от вътрешното си безпокойство. Но честата употреба води до привикване на организма към алкохола, към все по-голяма и по-голяма доза. Така човек се завърта в унищожителната алкохолна зависимост, която води до психическо и физическо увреждане на здравето.
Алкохолизмът е бавно самоубийство и колкото по-рано бъде осъзната пагубната „фуния” надолу, толкова по-възможно е да се вземат мерки.
