
Много родители убеждават своите деца, че съществува Дядо Мраз или Дядо Коледа, но тази лъжа може да бъде разрушителна за отношенията на доверие между децата и родителите. За това предупреждават психолози, които смятат, че да се поддържа у децата вярата в измисления персонаж е за родителите не само стремеж „да създадат приказка“, но и желание да се върнат в собственото си детство.
В статия, публикувана в списанието Lancet Psychiatry, учените предупреждават – доверието на децата към родителите им може да бъде подкопано с лъжата за Дядо Коледа. Според мнението на Кристофър Бойл и Кети Маккей, историите за него могат да накарат децата да се усъмнят в искреността на родителите им, а също така те не се еднозначни от морална гледна точка.
„Ако родителите са способни да лъжат за вълшебствата, може ли да ги смятаме за носители на мъдрост и правда?“, питат се психолозите. Идеята за добрия вълшебник, който носи подаръци на децата за доброто им поведение, може да е удобна за родителите. Но все пак има нещо съмнително в това, че детските постъпки се оценяват като родителските, а през цялата година децата са „наблюдавани“ от помощниците на Дядо Коледа, коментират специалистите.
„В крайна сметка всички деца научават, че са били лъгани в продължение на много години. И това ги кара да се замислят за какво още са ги лъгали родителите им?“, казва професор Кристофър Бойл от Университета Ексетър, Великобритания.
Психолозите смятат, че лъжата може да бъде оправдана само в редки случаи. Например, когато детето се нуждае от утеха или преживява загуба. Например, да му се каже, че любимият домашен питомец е отишъл в „рая за кученца“ е по-полезно, отколкото да му се обясняват физиологичните процеси.
Лъжата за Дядо Коледа не се отнася към вида необходими и оправдани лъжи, и последиците могат да са неприятни за родителите, заключават специалистите. Много възрастни могат да се стремят колкото може по-дълго да поддържат фантазиите за Дядо Коледа заради собствения си егоизъм – тази лъжа често е по-необходима на възрастните, а не на децата. А популярността на Хари Потър или Междузвездните войни сред възрастните свидетелстват за желанието им отново да се почувстват деца.