На този ден в литургиите в храмовете се чете Евангелието с част от проповедта в планината, където се говори за прощаването на обидите, нанесени ни от близките, без което ние не можем да получим прошка от Небесния Отец. Говори се за проста и за събиране на небесните съкровища. Съгласно с това Евангелско четене, християните спазва благочестивия обичай да молят близки и роднини за прошка, за сторени известни и неизвестни обиди, както и да вземат всички мерки да се сдобрят с противниците си. Това е първата стъпка към Великия пост.
Последната неделя преди Великия пост Църквата нарича Неделя сиропустна, тъй като именно на този ден приключва употребата на млечни продукти в храната. Църквата напомня за изгнанието на Адам и Ева от рая за тяхното непослушание и невъздържание. След вечерното богослужение в храмовете свещеници и миряни взаимно си дават прошка, за да влязат във Великия пост с чиста душа, сдобрили се с всички близки.
В народния календар празникът Прошка или Сирни заговезни се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите.
Навремето всеки ерген изстрелвал запалена стрела в двора на момата, която харесва. Която мома съберяла най-много стрели, тя била най-лична и харесвана. Също така момците хвърляли кръст в двора на момичетата, които харесвали. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзвали люлки и момите, и момците се люлеели за здраве. В неделя се палели огньове (клади) и след като прегорят, се прескачали за здраве. След това около тях се виели хора и пели песни.
За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Много популярен е обичаят „хамкане“ – на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор.
