Едно впечатлително малко момче често виждало, че майка му плаче. Но никак не можело да разбере причината – тя плачела по най-неразбираеми поводи. Например, когато бащата й носел букет полски цветя. Или пък, когато селският учител казвал, че синът й е много талантлив.
Затова веднъж момчето попитало:
— Защо плачеш, мамо?
— Плача, защото съм жена, момчето ми.
— Не разбирам…
Майката топло го прегърнала и му рекла: „Страхувам се, че точно това ще е трудно да разбереш, миличък”.
Тогава момчето отишло при баща си и попитало:
— Тате, защо мама понякога плаче, без да има причина за това?
— Всички жени понякога плачат, без да има причина. — това било всичко, което могъл да отговори бащата.
Минали година, момчето пораснало, станало мъж, но този въпрос продължавал да не му дава мира: „Защо, всъщност, плачат жените?”
Като не могъл да получи отговор от родителите си, от учителя, мъдреците в селото и от своя професора в университета, младият мъж се обърнал към Бог.
И Господ му отговорил:
— Това е една от тайните на Вселената, една от великите тайни на жената като мое творение. Когато реших да направя жената, исках тя да бъде наистина съвършена.
Дадох и рамене – толкова силни, че да може да носи целия свят върху тях, и в същото време толкова нежни, че да придържа с любов детската главичка.
Дадох й дух – толкова силен, че да може да преживее болката във всичките и изражения, да може да ражда с радост и да носи бремето на всекидневието с любов.
Създадох я със силна воля – толкова силна, че тя продължава да върви напред, когато другите падат, грижи се за падналите, болните, уморените, дава кураж на мъжете в живота си и не се оплаква.
Надарих я с доброта – за да обича децата при всички обстоятелства, дори когато в глупостта си те я обиждат, дори когато постъпват неправилно. Дарих я с безусловната любов, на която само майката е способна.
Дадох на жената сила, за да може да подкрепя мъжа си, независимо от всичките му недостатъци. Аз я създадох от неговото ребро, за да може тя да защитава сърцето му.
Надарих я с мъдрост, за да осъзнава, че добрият съпруг никога не причинява болка на жена си преднамерено. Но че понякога той самият изпада в затруднение. Или пък подлага на изпитание нейната сила и решимост да застане до мъжа си без колебания.
И най-накрая, аз й дадох сълзите и правото да ги пролива винаги, навсякъде и когато е необходимо.
И ти, сине мой, трябва да разбереш и да запомниш една много важна истина.
Красотата на жената не е в нейното облекло, в прическата или в маниерите, даже не е в образованието и в талантите й. Нейната красота е в очите, които отварят дверите към нейното сърце. А това е мястото, където живее Любовта.
