Тръгнали веднъж двама моряци да пътешестват по света, за да срещнат съдбата си. Пътували дълго през морета и океани и най-накрая стигнали на един остров. Вождът на местното племе имал две дъщери. По-голямата била хубава, а по-малката не можела да се похвали с кой знае каква външност.
Единият от моряците рекъл на приятеля си:
— Аз май ще остана тук, намерих си щастието. Ще се оженя за дъщерята на вожда.
— Да, това е правилен избор. По-голямата дъщеря на вожда е необикновено красива и умна. Ожени се за нея и бъди щастлив.
— Не, приятелю, ти не ме разбра. Смятам да взема за жена по-малката.
— Ти не си добре! Че тя не е нищо особено!
— Аз не мисля така, тя ми допада много и затова ще се оженя за нея.
След този разговор приятелят му си приготвил багажа и продължил плаването. Този пък моряк отишъл при вожда да иска ръката на малката му дъщеря.
В това племе имало традиция – за бъдещата невеста да се дава откуп в брой крави. И например булката, която се смятала за добра партия, струвала десет крави.
Морякът събрал парите си, купил колкото крави могъл да намери и отишъл при вожда.
— Вожде, харесва ми твоята дъщеря и искам да ми я дадеш за жена. Вземи тези крави и ми я дай.
— Браво, ти направи правилен избор! Моята по-голяма дъщеря наистина е достойна за такава цена. Давам ти я за жена.
— Не, вожде, аз нямах предвид по-голямата. Искам да взема за жена твоята по-малка дъщеря.
— Ти, може би, си загубил ума си? Че тя е доста невзрачна, нали си я виждал. Аз даже вече се бях отказал да я омъжвам въобще.
— Но на мен точно тя ми е нужна!
— Добре, не възразявам, но аз съм честен човек и ще взема от теб само три крави – повече тя не струва.
— Не, аз ще платя за нея каквото се полага – десет крави.
След известно време вдигнали сватба и заживели заедно.
Минали няколко години. Приятелят, който навремето пътешествал с моряка, за това време станал капитан на кораб и решил да го навести на острова и да види как се развива животът му.
Доплавал той до острова. Слизайки на брега, видял пред себе си жена с необикновена красота. Попитал я къде може да намери своя приятел и се отправил към дома му.
Приближил се и го видял сред една тълпа дечица. Поздравили се, прегърнали се, а после капитанът попитал:
— Е, как живееш?
— Щастлив съм.
В този момент към тях се приближила онази прекрасна непозната.
— Запознай се, приятелю мой, това е моята жена.
— Хм… А ти какво, да не си се оженил втори път?
— Не, това е онази същата малка дъщеря на вожда, която избрах навремето.
— Но тя много се е променила, направо не мога да я позная. Как можа да се случи това?
— Ами иди при нея и я питай.
Капитанът се почувствал малко неудобно, но се приближил до девойката и попитал:
— Извини ме, моля те, за моята нетактичност, но… когато се видяхме за първи път, ти не беше нещо особено. Как успя така да се промениш и да станеш такава красавица?
— Всичко е много просто, уважаеми. – усмихнала се жената на моряка. – Просто един ден аз разбрах, че струвам десет крави!
Тази мъдра приказка подсказва, че женската красота не са само идеалните външни черти, но преди всичко – вярата в собствената привлекателност…
