— Защо за едни хора се казва, че имат светла душа, а за други, че душата им е тъмна, — пита една дъщеря майка си, — нали няма как да надникнеш в душата на човека. Хората могат да се преструват.
Майката обяснява:
— Когато срещаш човек със светла душа, и на теб ти става светло. Ако чувстваш някаква душевна болка, в близост до такъв човек тя стихва. Подобни хора укрепват вярата в Бог, вярата в себе си, ти усещаш една тиха радост и надежда за щастие, иска ти се да обичаш всички и да създаваш добро.
— Ами ако човек на пръв поглед говори всичко правилно, но независимо от думите му на мен ми става зле? Губя желание за каквото и да е и животът сякаш губи смисъл. Означава ли това, че такъв човек е лицемерен и зъл?
— Не, момичето ми. Това означава, че душата на този човек изпитва недостиг на светлина. Че този човек е нещастен и докато общува с теб, несъзнателно споделя с теб това свое състояние.
— И какво трябва да правя в такъв случай?
— Самата ти да светиш за този човек. Колкото повече усилие положиш, за да осветиш света около себе си, толкова повече светлина получаваш ти самата.
Запомни, светлината не са само разговорите за вярата и за Бог. Светлината се излъчва от всяка приветлива усмивка, от добрата дума, от подкрепата и помощта за хората.
