Живял някога един султан, който имал четири жени. Всички били умни и красавици, но най-много той обичал четвъртата – тя била млада, добра и любвеобилна. Мъжът я обличал в скъпи дрехи, подарявал и скъпоценности и я глезел непрекъснато.
Султанът бил направо влюбен и в третата си жена – най-красивата жена на смета. Той винаги я вземал със себе си, когато пътувал по чужди земи, за да могат всички да се възхитят на красотата й. Но в същото време много се притеснявал, че някой ден тя ще отиде при някой друг.
Обичал владетелят и втората си жена, интригантка и интелектуалка. Тя била винаги на висока – умна, приветлива и търпелива. Султанът можел да се обърне към нея за съвет по всяка тема и проблем – тази жена можела да се справи с всяка трудност.
А първата му жена била най-възрастна. Тя се паднала на султана като наследство от по-големия му брат. Тази жена била най-предана. Тя правела всичко, за да става мъжът й все по-богат и влиятелен. Но султанът не я обичал, даже не й обръщал внимание, макар че тя много го обичала…
И ето, веднъж султанът се разболял. Той почувствал, че смъртта му наближава и започнал да се замисля за това, какъв живот е изживял за своите дълги години. Помислил си: „Сега имам четири жени, но на онзи свят ще бъда съвсем сам!“
Тогава казал на четвъртата си жена:
— Ти знаеш, че винаги си била моята любимка. Ти получаваше най-доброто винаги, аз се грижех са теб и те пазех, доколкото можех. Сега, когато умирам, ще бъдеш ли готова да дойдеш с мен в Царството на сенките?
— Даже и не си мисли за това! – гневно отвърнала жената и си отишла, без да каже и една дума повече на султана.
Тези думи ранили сърцето на умиращия. Разстроен, султанът повикал третата си жена:
— Аз цял живот се възхищавах само от теб! Сега, когато съм на смъртния си одър, готова ли си ти да тръгнеш с мен в Долината на мъртвите?
— Разбира се, че не! – отговорила жената. – Моят живот си продължава, може даже отново да се омъжа.
Султанът никога не бил изпитвал такава болка. В ужасни душевни мъки той заговорил втората си жена:
— Към теб аз винаги съм се обръщал в трудни моменти, ти беше моят най-добър помощник и съветник. Сега, когато съм на смъртния одър, готова ли си да дойдеш с мен на онзи свят?
— Съжалявам, съпруже мой, но този път няма да мога да ти бъда партньор. Мога само да ти обещая, че ще те погреба с всички почести.
Султанът бил поразен и съсипан. И в този момент прозвучал глас:
— Аз съм готова да тръгна с теб накъдето и да е, аз ще бъда с тебе винаги!
Султанът видял, че пред него стои първата му жена. Тя била изтощена и почти неузнаваема от преживяната мъка. Съсипаният мъж промълвил:
— Едва сега разбирам, че е трябвало да бъда по-внимателен към теб, докато животът още не беше напуснал тялото ми!
Всеки от нас има четири жени (или мъже).
Четвъртата – това е тялото. Няма значение колко много се стараем да изглеждаме добре, защото то няма да дойде с нас на онзи свят.
Третата жена са работата, статутът ни в обществото и парите. След нашата смърт те ще отидат при някой друг.
Втората жена – това са семейството и близките. Те цял живот помагат и ни подкрепят, но след нашата смърт те могат да ни съпроводят само до гроба.
И, накрая, първата жена – това е нашата душа, която толкова често пренебрегваме в преследването на материални ценности, власт, богатство и удоволствия. Но независимо от това отношение, именно нашата душа ще е единствената ни спътница винаги и във всичко.
Никога не забравяйте да пазите и обогатявате своята душа! Най-големият подарък, който можем да направим за себе си и за света, е да бъдем грижовни и внимателни към своята душа.
