– Учителю, – попитал веднъж един ученик, – защо в живота ни се появяват трудности, които пречат да достигнем целите си, отклоняват ни от избрания път, карат ни да признаем своята слабост?
– Това, което наричаш трудности, – отвърнал Учителят, – всъщност е част от твоята цел. Няма смисъл да се бориш с това. Помисли добре и винаги го имай предвид, когато си поставяш цели. Представи си, например, че стреляш с лък. Мишената е много надалеч и ти не я виждаш, защото над земята се стеле гъста утринна мъгла. Можеш ли да се пребориш с мъглата?
Не, ти чакаш, докато духне вятър и разсее мъглата. Сега мишената се вижда добре, но пък вятърът е силен и отклонява твоята стрела. Можеш ли да се пребориш с вятъра? Не, разбира се. Ти просто определяш накъде духа и преизчисляваш посоката, в която трябва да отправиш стрелата си. Лъкът ти е тежък стегнат, не ти достигат сили да опънеш добре тетивата. Нима ще се бориш с лъка си? Не, ти ще започнеш да тренираш, да направиш мускулите си по-здрави и така всеки следващ път все по-силно ще натягаш тетивата.
– Да, обаче съществуват хора, които стрелят с лек и гъвкав лък в ясно и тихо време, – казал ученикът обидено. – Защо само аз трябва да срещам толкова трудности по пътя си? Нима Светът иска да попречи на моето движение напред?
Никога не гледай другите, – казал Учителят. – Всеки има свой лък, своя мишена и свое собствено време за стрелба. Едни си поставят за цел да имат точни попадения, за други е важна самата възможност да се научат да стрелят.
Учителят се приближил към ученика и му казал тихичко:
– Искам да ти открия една страшна тайна, моето момче. Мъглата не се появява в решителния за теб момент, за да ти попречи; вятърът не духа, за да изкриви траекторията на стрелата ти, нито пък стегнатият лък е създаден, за да те накара да усетиш колко си слаб. Всичко това съществува извън теб и твоите желания.
Затова или престани да хленчиш пред трудностите и се учи да стреляш. Или просто смири гордостта си и избери по-лесна цел. Цел, която ще улучваш от упор.
