Веднъж един вече пораснал син завел на ресторант престарелия си баща. Тъй като бащата бил наистина много стар и безпомощен, той през цялото време ронел трохи и се цапал с парченца от храната. Посетителите на ресторанта го поглеждали с отвращение. Синът напълно спокойно и даже с радост гледал баща си.
След като бащата приключил с обяда, синът спокойно и внимателно почистил дрехите му от изронената храна, пригладил косата му и наместил очилата му. Помогнал му да да стане, а в това време всички в ресторанта мълчаливо наблюдавали двамата мъже, без да разбират как може младият човек така да се излага пред хората.
Синът платил сметката и бавно повел баща си към изхода. В този момент един от посетителите, човек на преклонна възраст, се надигнал и го попитал: „Не оставихте ли нещо след себе си?“
На учудения отрицателен отговор на сина старецът възразил:
„Не, вие ни оставихте нещо важно – урок за всеки син и надежда за всеки баща!“
В ресторанта настъпила абсолютна тишина.
Да се погрижим за достойната старост на тези, които някога са се грижили за нас, е истинско благородство. Обичайте и уважавайте своите родители.
