Живял някога един обущар. Жена му се споминала и той останал сам с малкия си син. И веднъж в навечерието на Рождество Христово момчето казало на баща си:
— Тате, днес ще ни дойде на гости Спасителя.
— А стига, бе – не повярвал обущарят, — не повярвал обущарят.
— Ще видиш, че ще дойде. Той сам ми каза това, докато спях.
Чакало момчето скъпия гост, гледало през прозореца, а там нямало никого. И изведнъж вижда – на двора две момчета бият някакво детенце, а то даже не се съпротивлява. Изскочил навън синът на обущаря, разгонил нападателите, а набитото момче довел у дома. Нахранили го с баща си, изкъпали го, вчесали го, и в този момент синът на обущаря казал:
— Татенце, аз имам два ботуша, а обувките на моя нов приятел направо се разпадат. Ще му дам едни от моите обувки, защото навън е много студено. А пък днес е празник!
– Както кажеш, момчето ми, ти решаваш, – съгласил се бащата.
Подарили те на момчето обувки и то, радостно и щастливо, си тръгнало за дома.
Минало още време, а момчето на обущаря все стояло и се взирало в прозореца, чакало Спасителя да му дойде на гости. Край къщата минал един просяк, молейки се:
— Добри хора! Утре е Рождество Христово, а аз три дни не съм слагал троха в устата си. Моля ви, дайте ми да ям, заради Христа!
— Ела при нас, чичко! — повикало го момчето. — Да ти даде Бог здраве!
Нахранили просяка, дали му да пие чай и той си отишъл от тях радостен.
А момчето все стояло до прозореца, чакало Христос и вече започнало да се тревожи. Настъпила нощта, на улицата светнали фенерите, започнала буря. И изведнъж синът на обущаря извикал:
— О, татенце! Там някаква жена се е подпряла на уличния стълб, с малко детенце на ръце. Миличките, колко ли им е студено!
Изскочило момчето навън, поканило жената с детето в стаята. Нахранили ги, напоили ги, а момчето казало:
— Ама те няма къде да отидат в този студ! Гледай каква буря е навън. Тате, нека останат да пренощуват у нас.
— Че къде ще ги сложим да спят? – попитал обущарят.
— Ето как ще направим – ти ще спиш на дивана, а те на нашето легло.
— Добре, така да бъде.
Накрая всички легнали да спят. Заспало момчето на обущаря и засънувало. Присънило му се, че при него идва Спасителят и ласкаво му говори:
— Мило мое чедо! Бъди щастлив през целия си живот.
— Господи, а аз те чаках през деня, — учудило се момчето.
А Господ му казал:
— Аз идвах при тебе три пъти през деня, момчето ми. И ти три пъти ме прие. И то така, че няма накъде по-добре.
— Господи, ама аз не знаех, кога беше това?
— Ето, ти не знаеше и въпреки това ме прие. Първият път ти не спаси момченцето от нападателите, а спаси Мене. Благодаря ти за това.
— Господи, а кога си дошъл втория път при мене? Че аз си изгледах очите цял ден на прозореца, – попитал синът на обущаря..
— Втория път – когато онзи просяк дойде на трапезата ти, това бях Аз. Вие с татко ти ядохте сухи корички, а на мен дадохте празничния сладкиш.
— А третият път, Господи? Може би поне третия път съм те познал?
— Третият път аз пренощувах при вас със Своята майка.
— Как така?
— Както когато ни се наложи да бягаме в Египет от цар Ирод, ти ни видя на улицата и ни пусна под покрива си. Бъди благословен, момче, вовеки!
Събудило се момчето сутринта и първата му работа била да попита къде е майката с детето. Но в дома нямало никого. Обувките, които подарил на бедното момче от улицата, отново стоели в ъгъла, на масата стоял недокоснат празничният сладкиш. А в сърцето на момчето бликала такава неописуема радост, каквато не помнело в живота си…
