Веднъж бащата наказал малката си дъщеря, защото повредила едно руло позлатена опаковъчна хартия. Парите в семейството били малко и той бил просто бесен, че детето се опитало да украси някаква кутия без причина. На другата сутрин малкото момиченце поднесло на баща си подарък. Казало:
– Това е за теб, татенце.
Станало му мъчно, че предния ден така се накарал на дъщеря си. Но възмущението му отново избухнало, когато открил, че кутията е празна… Обърнал се към малката:
– Нима не знаеш, че когато подаряват подарък, се предполага в кутията да има нещо? А ти ми даваш празна кутия.
Момиченцето го погледнало със сълзи в очите:
– Ама, тате, тя не е празна. Аз я напълних със своите целувки. Всичките са за тебе, татенце!
Бащата бил поразен. Коленичил, нежно прегърнал детето си и я помолил да му прости. Оттогава той пазел безценния подарък до леглото си. Ако нещо не му вървяло в живота, винаги си спомнял целувките и любовта, които му подарила дъщеря му. Това било много по-важно от всички проблеми, материални богатства и спорове за дреболии.
Дали не започнахме твърде често да се замисляме за материалните блага и в суматохата на всекидневието не забравяме да си подаряваме нещо много по-важно – любов, топлина, целувки и радост?
