Една възрастна китайка имала две гърнета, с които всеки ден ходела да си носи вода у дома. Тя винаги ги пълнела догоре, слагала ги на кобилицата, но накрая връщала вкъщи водата от едно гърне и половина.
Причината била простичка – едното от гърнетата било пукнато и половината от водата му се изливала още докато жената се прибирала у дома.
Цялото гърне било изключително доволно от себе си, а гърнето с пукнатината се срамувало от своя недостатък. На него му било много мъчно за старата жена, на която по-често се налагало да ходи за вода, затова веднъж то решило да сподели с нея проблема:
– Извинявай, че от мен изтича половината вода, докато ти вървиш към къщи. Съжалявам, но нищо не мога да направя.
Мъдрата старица се усмихнала:
– А ти забеляза ли, че от твоята страна на пътя съм посяла прекрасни цветя, а от другата страна – не? С твоя помощ аз ги поливам всеки ден. А те всеки ден радват очите и душата ми и украсяват моя дом. Ако не беше ти, цялата тази красота нямаше да съществува. Всичко това е само благодарение на теб.
Всеки от нас има своите странности и недостатъци. Но съществуват особености и пукнатини, които правят живота ни толкова интересен и смислен.
Важното е да възприемаме всеки такъв, какъвто е, и да виждаме в него доброто, което носи.
Ако сме достатъчно мъдри, ще успеем да превърнем всеки недостатък в преимущество. Ще успеем ли да погледнем на ситуацията от нужната страна?
