Един човек много се чудел на селския мъдрец и неговата незлобивост и спокойствие. Накрая решил, отишъл при него и казал:
— Прави ми впечатление, че винаги си спокоен, в добро настроение и не се сърдиш. Дай ми съвет как и аз да стана като теб.
Старецът приел да му помогне. Казал му да вземе картофи и една прозрачна торба.
— Ако се разгневиш на някого и затаиш обида, – рекъл учителят, – вземаш един картоф. Пишеш върху него името на този, с когото си имал конфликт, и поставяш този картоф в торбата.
— И това е всичко необходимо? – човекът бил в недоумение.
— Не, – отвърнал старецът. – Торбата трябва да е непрекъснато с тебе, за да можеш всеки път, когато почувстваш гняв и обида, да добавяш един картоф в нея.
Човекът се съгласил. Минало известно време, неговата торба се напълнила с много картофи и станала доста тежка. Било му много неудобно да я мъкне със себе си. И още един проблем го мъчел – старите картофи, които пускал отначало в торбата, започнали да се развалят, някои прораснали, други загнили и от тях се носела гадна миризма.
Тогава човекът пак отишъл при стареца и казал:
– Вече е направо невъзможно да мъкна всичко това. Торбата натежа ужасно, а картофите гният и вонят. Дай ми друг някакъв съвет.
Мъдрецът обаче казал:
– Чуй ме сега внимателно. Същото, което става с твоята торба, става и в душите на хората. Просто ние не го забелязваме веднага.
Постъпките се превръщат в навици, навиците – в характер, а той е в състояние да роди зловонни пороци.
Аз ти дадох възможност да видиш как се развива този процес на свой гръб. Затова винаги, когато те обхване гняв или обида, или пък сам поискаш да обидиш някого, помисли добре трябва ли ти този товар.
