В далечните доисторически времена, когато по планетата бродели диви ужасни зверове, готови да изядат всичко, което се изпречи на пътя им, когато климатът бил толкова суров, че било по-лесно да замръзнеш, отколкото да намериш някаква храна, когато жегата през лятото била страшна, живеело едно племе, а в него една жена, за която после шепнели легенда и я предавали от уста на уста, от майка на дъщеря.
Никой вече не помни името й, но благодарение на нея всичките й дъщери, внучки, правнучки и техни потомки до днес получават всичко, което им е необходимо от живота.
А всичко започнало така.
В онази година племето отчаяно се отбранявало от все по-честите атаки на зверовете.
Жените се защитавали и ходели на лов рамо до рамо с мъжете. Никой не си и представял, че жените могат да останат в пещерите и да не излязат на лов заедно с мъжете. Така било винаги по-рано – всички хора от племето правели всичко заедно.
– Трудно ловим дивеча, – казал вождът. – Зверовете нападат. Глад ни чака, ако късметът не ни помогне.
Племето гладувало от 10 залеза. Силата изтичала от телата на воините. В мрака се виждали посърналите лица на хората в пещерата, скрита зад огромни камъни.
Ревът и стърженето на нокти отвън показвало, че племето е в капан. Зверовете искали да докопат човечетата в пещерата и да ги изядат, както котката лови мишки от собствената им дупка.
Внезапно една жена, която външно с нищо не се отличавала от другите, станала и отишла при вожда.
– Ти си силен воин, — казала тя. — Умел ловец си. Ти можеш да бягаш бързо. Твоята скорост е нашето спасение. Нито един тигър не може да се сравни с тебе. Защото не си само бърз, но и умен. Ти лесно ще надхитриш тази котка и победата, както и по-рано, ще е твоя.
Думите на жената напомнили на вожда предишните дни и главата му се изправила. Харесвало му да я слуша, защото от нейните думи силата се връщала в мускулите му заедно с достойнството и гордостта.
Тя погледнала в очите му и прочела в тях: „Моля те, не спирай, говори още!” И затова тя продължила.
– Ние сме ти в тежест, о славни воине. Ти сам ще го убиеш по-бързо, отколкото с тълпа жени, които си принуден да защитаваш. Като излезеш незабелязано от пещерата, ти ще бъдеш неочакван за звяра, той няма да успее дори да се надигне, когато твоето копие ще прониже сърцето му. Зная – ще бъде точно така! Ти ще го убиеш, ние ще го изядем, а после ще се преместим в място, където нито един звяр няма да ни стигне. Ти ще ни заведеш в рая. Аз зная това!
Като казала това, жената се върнала на своето място и седнала, затваряйки очи. Тя нищо не чакала от вожда, тя вярвала, че този силен мъж ще ги спаси. И макар че вождът не се раздвижил, тя не се тревожела – вождът винаги сам вземал решенията си.
Станало обед на 12-я ден. От жегата всички се уморили и жената заспала, както и много други.
Събудила се от викове. Всички възбудено крещели и скачали, но тя не разбрала веднага, че омазаният в кръв вожд не е ранен, а държи в ръцете си месо. Тя разбрала: вождът е победил!
Докато всички спели, дори и огромният саблезъб тигър, уморен от знойния ад през деня, вождът излязъл от пещерата и го ударил с камък по главата. И докато той, зашеметен, се надигал за скок, вождът скочил и пронизал с копието си сърцето му.
Победата била толкова лека, че вождът, режейки тялото на тигъра, сам не можел да повярва на късмета си. По-рано, когато ходел на лов с цялото племе, имало много загуби и храната нагарчала от скръб по загиналите приятели.
Вождът разбрал колко е мъдра жената, която повярвала в победата му, и му се приискало да отиде при нея.
– Ти уби тигъра, вожде. Ти ни спаси. Ти си велик воин! Аз винаги ще помня твоя подвиг. Моля те, отведи ни някъде, където ще бъдем в безопасност.
– Добре, жено, непременно ще те заведа там. А в себе си помислил: „Тази жена е моят талисман. Искам да слушам думите й, че ми вярва, всеки ден. И докато тя вярва в мене, аз винаги ще се връщам при нея заради вярата!”
А жената си помислила: „Той има нужда от мен даже повече, отколкото аз от него! Ще го вдъхновявам за нови подвизи. Докато вярвам в него – той е мой!”
След години тя пеела приспивна песен на дъщеря си. В превод на нашия език смисълът й звучал така:
„Като пораснеш – избери си мъж, в когото вярвай с цялото си сърце. Всеки ден му казвай какво искаш той да прави за тебе, и той непременно ще го направи. Ти си му необходима със силата на своята вяра, както на слънцето са необходими планетите, както на всички живи хора е нужен въздухът.
Ти си му нужна, за да може той да стане герой.
Ти си му нужна, защото без твоята вяра той няма да доживее утрото.
Вярвай в него и нека твоята вяра всеки ден стига до него с думите ти.
Ако говориш с мъжа – нека думите ти бъдат пълни с вяра, ако мълчиш – нека мълчанието ти също бъде пълно с вяра в него.
И той ще ти донесе това, което искаш.”
Ето за тази жена и нейната песен исках да ви разкажа, мили жени, дъщери и майки. Нека нейната песен ви помага винаги да получавате това, което искате – леко и със спокойствие в сърцата!