На една вече възрастна жена й направило впечатление, че синът й мърмори на жена си е вечно недоволен. Дръпнала го настрана и го попитала:
– Момчето ми, защо се караш на жена си? Тя е грижовна майка на децата ти и те обича.
– С годините любовта изчезва. Като бяхме млади, жена ми беше горда красавица, която носех на ръце. Сега се превърна в обикновена жена, която по цял ден само шета из къщи.
– Сине, ти забрави за уважението, – упрекнала го майка му. – Ние живяхме бедно, но твоят баща винаги ме е уважавал. Нашата любов не изчезна с времето.
– Аз също те уважавам, мамо, – казал синът.
– А нима жена ти не се нуждае от уважение?! – попитала възрастната жена. – Любовта без уважение е като ангел с едно крило, бързо пада и губи вълшебството си…
