Живели на брега на една река двама съседи селяни. Единият от тях имал гъста брата и бил много трудолюбив, а съседът му с рижите мустаци бил завистлив. Той направо не може да заспи вечер, когато на брадатия му вървяло, и искрено се надсмивал на неуспехите му.
Веднъж брадатият запрегнал каруцата и се запътил на риболов, съседът му бързо го последвал. Целия ден на брадатия му вървяло. Той напълнил цяла щайга с риба, а завистникът успял да улови само една дребна рибка. Не щеш ли обаче, на връщане, когато минавали по моста, на кобилата на брадатия се откъснала подковата. Кобилата се спънала и паднала, товарът се заклатил и целият улов паднал в реката. На дъното на щайгата останала само една риба.
Разстроил се селянинът и взел да се ругае за непредпазливостта си: „Защо не проверих навреме подковата, как не се сетих да покрия щайгата с мрежа?!“ Но нямало какво да се направи и рибарят повел кобилката за юздите към къщи. По пътя срещнал своя съсед.
– Ама как не ти върви, а! – подигравал му се селянинът с рижите мустаци, – как можа да си изгубиш целия улов?!
– Да, ама имах късмет при риболова, за разлика от тебе, – отговорил брадатият.
Продължили те да спорят кой е късметлия и кой неудачник, без да си дадат сметка, че в края на краищата уловът им се оказал еднакъв. Кавгата им чул един старец, който минавал край тях. Те го помолили да бъде съдия в спора им.
– Успехът не зависи от късмета или дали ще ти върви. Този, на когото се усмихне внезапно късметът, не успява да получи необходимия опит и да разбере, че той точно толкова лесно може да му обърне гръб, – казал старецът, поглаждайки сивата си брада. – Наистина успешен може да стане само онзи, който, като се сблъска с проблемите и трудностите, успее да си извлече урок. Такъв човек в бъдеще няма да повтаря миналите грешки и с времето ще става все по-мъдър и успешен.
