Веднъж в океана се разразил страшен ураган. Мощните вълни подмятали огромните кораби като черупки. Много от тях изчезнали в ужасния водовъртеж.
Един кораб бил напълно разрушен по време на бурята и от него се спасили само двама мъже, които успели да доплуват до малък, пустинен и напълно необитаем остров. Оцелели тези хора и като не знаели какво могат да направят, решили, че за тях няма друг изход, освен да се молят на Бог за спасение.
Но за да разберат чия молитва ще е по-силна, те решили да си разделят острова на две и всеки от тях да живее в неговата си територия.
Отначало те се молили за храна. На сутринта един от пътешествениците забелязал в далечината плодно дърво и се нахранил с неговите вкусни плодове. Територията на другия останала безплодна.
Минали няколко дни. Първият мъж много болезнено понасял самотата и дълго се молил да се появи отнякъде спътница в живота. Скоро близо до техния остров се разбил още един кораб. Оцеляла само една жена, която с огромно усилие доплувала до мястото, където живеел този пътешественик. Той бил много се зарадвал на тази среща и благодарил на Господ за сбъднатите си надежди. От другата страна на острова всичко си оставало както по-рано – нито храна, нито жена.
Първият пътешественик, тъй като вече не бил сам, започнал да моли Бог за дом, за дрехи и разнообразна храна. На следващия ден, като по чудо, всичко това му било доставено. Даже няма нужда да казваме, че вторият човек все така нямал нищичко.
В това време първият пътешественик вече се молел за кораб, на който той и спътницата му да напуснат острова. На следващия ден прекрасният и бърз плавателен съд вече го очаквал в заливчето на неговата островна част. Мъжът и жената бързо започнали да товарят багажа си, взели всичката храна и съдините за хранене.
В този миг първият бивш корабокрушенец видял събрата си по нещастие, който го помолил да се качи на кораба и да отплава заедно с него и жената. Първият обаче въобще не смятал да го спасява и решил да го остави на острова. Смятал го за недостоен, защото не бил получил благословия от Бога. Нали след молитвите си той не бил получил никакъв отговор, за разлика от него, богоизбрания.
Но когато вече отплавал, той чул някъде отвисоко мощен глас:
– „Защо не взе със себе си своя приятел?“
– „Неговите молитви останаха без твоето внимание, Господи, и затова той не заслужава нищо“.
– „Дълбоко се заблуждаваш!“ – упрекнал го гласът. „Твоят приятел имаше само една молитва и аз отговорих именно на нея. Иначе ти нищо нямаше да получиш“.
– „Кажи ми какво искаше той и за какво трябва да съм му длъжен?“ – не спирал да упорства първият пътешественик.
Гласът отговорил: „Той се молеше само за едно – да ти бъде отговорено на всички молитви“.
Трябва да помним, че нашите благословения не са плод само на нашите молитви, но и на молбите на други хора за нас.
