Веднъж при мъдреца дошъл един от учениците му и попитал:
— Кажи ми, учителю, какво е изборът?
— Изборът — това е самият живот, — отвърнал мъдрецът.
— Но нима ние избираме живота си? Не можем да избегнем смъртта. Най-много малко да я приближим или да я отдалечим. Значи, ние сме лишени от избора да умрем или не.
Не можем да изберем раждането си, за разлика от смъртта, не можем даже да изберем времето и мястото, където ще се родим. Това означава, че нямаме избор да живеем или да не живеем.
Какво ни остава тогава? Само някакъв много ограничен набор от действия, който може единствено да съкрати или да продължи живота ни. Възможно е той да ни позволи да направим живота си повече или по-малко комфортен. Но независимо от това ние все така си оставаме лишени от своя най-важен избор. След всичко това може ли животът да се смята за някакъв избор?
— Ти си млад още и далеч не разбираш всичко. Нима имаш избор в детството си, когато родителите ти те обуват и обличат? Да, ти можеш да се съпротивляваш и да бъдеш наказан, или да бъдеш послушен и да получиш даже награда за това, но в крайна сметка все пак ще те обуят и ще те облекат. Когато те водят в парка да поиграеш в пясъка, ти можеш да играеш или да не играеш.
Точно затова животът е избор. Твоят избор. И ти сам избираш струва ли си да пораснеш и да излезеш от пясъка, като започнеш самостоятелно да се обличаш, или ще останеш там, в пясъка, завинаги.
А дотогава ще продължават да те учат кое е правилно и как трябва да се постъпва. Не се дръж като капризно дете, тогава ще имаш много по-голяма свобода на избор.
