Веднъж в двора на един дом подхвърлили малко, още съвсем сляпо кученце. Котката, която живеела в този двор, току що била родила своите котенца, замъкнала кучешкото бебе при своите започнала да го кърми наравно с тях.
Кученцето много скоро станало по-едро от приемната си майка, но продължавало да я слуша като по-рано.
– Ти трябва всяка сутрин да изблизваш козинката си до блясък, – учела котката кученцето, и то се стараело да изпълни поръчението, доколкото можело.
Така си живели в двора, докато един ден през оградата при тях се вмъкнала една овчарка. Тя подушила кученцето и казала добродушно:
— Здрасти, кученце. Ти също си от нашия овчарски род. Една порода сме с тебе.
Като мярнала котката обаче, овчарката залаяла злобно и се хвърлила насреща й.
Котката изсъскала и се метнала на едно дърво.
– Дребосък, давай ние заедно с тебе за изгоним оттук тази котка, – предложила овчарката.
– Я по-добре ти се махай от нашия двор и не смей да се докоснеш до майка ми, – страшно изревало кученцето.
– Ха, че тя не може да ти е майка, тя е котка! Майка ти трябва да е такова овчарско куче като мен, – казала овчарката, изсмяла се и избягала от двора.
Кученцето се замислило, но котката го лизнала нежно по ухото и ласкаво промъркала:
– Тази, която храни детенцето и се грижи за него, тя е истинската му майка.
