Притча за хармонията и мъдростта

Притча за хармонията и мъдростта

Някога, в древните райски времена, Адам отишъл при Бог и го помолил да му създаде половинка, защото му било много мъчно да живее сам в райската градина.

Като помислил известно време, Бог решил да създаде Жената и да я направи мъдра и хармонична. Как обаче да стане това – да й придаде мъдрост без познания за живота? И как ще може тя да се научи на мъдрост и хармоничност без да преживее всичко, което поднася животът? Решил Бог да се възползва от магията на творчеството. Точно този ден той бил в прекрасно настроение и всичко му се получавало с лекота.

Бог взел частица от нежността на утринната роса и добавил малко от силата и твърдостта на скалите, които формират планините. Взел след това малка част от самоувереността на водния поток и друга – от гъвкавостта и податливостта на глината, трета от царствеността на лъвицата и четвърта от кротостта на гълъбицата. Гребнал шепичка от добротата и топлината на вечерното слънце и пак там добавил капчица строгост. После взел равни части от издръжливостта на вола и от крехката красота на полско цвете, от тайните на нощта и светлината на деня, добавил към творението си по малко от птичите трели и от мълчанието на небесата. Към смелостта добавил беззащитност, към пресметливостта – наивност.

Много му се искало на Бог да добави още няколко качества, но помислил и се отказал. Решил да остави свободно пространство за творчеството на духа. С последните си щрихи Бог дарил творението си с два таланта – да бъде добра майка за децата си и добра жена за съпруга си. Но се притеснил, че поради неопитност тя може да обърка местата на тези таланти, затова ги разделил и ги скрил в различни ъгълчета на нейното съзнание.

Бог разгледал внимателно букета от качества и противоречия, харесал го, после лекичко го положил в същността на жената и й вдъхнал живот.

И ето я Жената, одухотворена и пълна с живот, застанала пред Бог такава, каквато той я създал в цялата й красота. Приискало й се веднага да се огледа, затова се навела над огледалната повърхност на близкото езеро и се усмихнала, като видяла прекрасната си външност. Тъкмо щяла да се зарадва, но за секунда погледнала вътре в себе си и се стреснала от това, което открила.

Обърнала се към Бога с мъка в гласа си:
— Нима всичко това може да бъде наречено хармония? Господи, как ще успея да съчетая толкова противоположности, скрити в моята същност? И къде е Мъдростта, която ми обеща?

В този миг над нея се изляла мека златиста светлина и тя чула гласа на Господ:
— Точно на това ти предстои да се научиш…