Няколко души седели край масата (образно казано, разбира се), и решавали какъв да бъде следващият им урок на Земята. Една душа станала и заявила:
— Този път ще сляза на Земята, за да успея да се науча да прощавам. Кой от вас ще ме подкрепи?
Душите се стреснали и започнали да говорят една през друга:
— Та това е един от най-трудните уроци… Може да не успееш за един живот. Толкова много ще страдаш, мъчно ни е за теб… Но ти ще се справиш, ще ти помогнем…
Една душа казала:
— Аз ще дойда с тебе. Ще бъда твой съпруг, ще създавам много проблеми в семейния ни живот, а ти ще се учиш да ми прощаваш.
Втора душа рекла:
— Аз мога да бъда твой баща, да ти осигуря достатъчно трудно и тежко детство. Като пораснеш, ще продължа да ти се меся и да ти преча във всичко, с което се захванеш, а ти ще се учиш да ми прощаваш.
Друга душа предложила:
— А аз ще бъда един от твоите началници. Ще те ругая, ще бъда несправедлив и високомерен, за да разбереш колко е трудно да се прощава…
Още няколко души приели да съпроводят душата при новия й живот, да присъстват в различни моменти от новото й битие, за да затвърдят урока… Всяка от тях избрала своя урок, всички заедно обсъдили детайли от бъдещия си живот на Земята, в който ще се учат, подкрепят и наставляват едни други, след което се спуснали за превъплъщаване на Земята.
Но има такава е особеност при обучението на душите – с появяването на белия свят паметта им става чиста като бял лист И само единици предполагат, че няма случайни неща в живота, нито случайни хора. Всеки човек идва в живота ни, когато най-много се нуждаем от урока, който той носи със себе си.
