Притча за дървената копанка

Притча за дървената копанка

Живял някога един много стар човек. Очите му вече не виждали, слухът му отслабнал и не чувал какво му казват, коленете му треперели и краката не го носели. Той едва държал лъжица в ръката си и по време на хранене често изливал супата върху покривката, а част от храната падала от устата му.

Синът му и неговата жена гледали с отвращение на стареца и за да не ги излага, започнали да му дават да яде в едно ъгълче край печката, а храната му поднасяли в стара паничка.

Оттам старият човек гледал с тъга към масата, където се хранели неговите деца, и очите му се навлажнявали. Веднъж ръцете му така силно започнали да треперят, че той не успял да удържи паничката с храната. Паднала паничката на земята и се строшила.

Младата стопанка се нахвърлила върху стареца, започнала да го ругае, а той не казал нито дума, само тежко въздъхнал. Младите мислили, мислили и му купили една дървена копанка. В нея му слагали храната и той трябвало да яде от нея, както винаги – далеч от масата, зад печката.

Веднъж, когато родителите били седнали да вечерят, в стаята влязъл техният четиригодишен син. Носел едно парче дърво в ръцете си.
— Какво искаш да правиш с това дърво? — попитал бащата.
— Дървена копанка, — отговорило детето. — Когато порасна, ще давам на татко и мама да ядат от нея.