Някога, много отдавна, в малко селце дошъл стар мъдър човек и останал да живее там. Той много обичал децата и дълго време играел с тях, говорел им, а освен това обичал да майстори най-различни неща. От тях винаги се получавали красиви играчки, които той подарявал на селските деца.
Тези играчки обаче били толкова крехки, че колкото и да се стараели децата, те все се чупели. Децата пак тичали при стареца, а той отново им подарявал играчки, които пак се счупвали при първото невнимателно движение.
На децата им ставало мъчно и те с плач тичали при майките си да се оплачат.
Този безкраен плач не само ядосвал, но вече и започнал да тревожи родителите. Най-накрая те се събрали и всички заедно отишли при стареца.
– Ти си мъдър човек. Не се съмняваме, че желаеш на децата ни само доброто, но защо правиш толкова чупливи играчките, които им подаряваш? Те се стараят да ги опазят, но каквото и да правят, играчките все се чупят и децата ни плачат. От друга страна, играчките ти са прекрасни, те просто не могат да не играят с тях!
– Ще мине известно време и децата ви ще пораснат, – усмихнал се мъдрецът. – И ще дойде ден, когато някой ще им подари своето сърце. Аз много се надявам, че моите чупливи играчки ще научат децата ви да се отнасят грижовно и внимателно с този безценен дар!
