Веднъж при Учителя дошъл един младеж и го помолил за съвет.
— Учителю, чувствам се толкова жалък и нищожен, всички ми се присмиват и ми се подиграват. Казват, че съм бил неудачник и глупак. Не ми се живее повече. Ако и ти не ми помогнеш, ще намеря най-високото дърво в селото и ще се обеся. Моля те за съвет, Учителю!
Учителят хвърлил поглед към юношата и внимателно казал:
— Виж сега, момче, ужасно съм зает в момента. Ако приемеш да ми помогнеш за една моя важна работа, с радост ще ти дам съвета, който ти трябва.
— Разбира се, Учителю, – промрънкал младия човек с тъга в гласа. Дал си сметка, че ето, за пореден път го отместват на втори план.
— Добре, – рекъл Учителят и свалил от левия си безименен пръст един чуден пръстен с красив камък.
– Ей там е конят ми. Вземи го и иди на пазарния площад. Много ми е важно спешно да продам този пръстен, за да си върна един дълг. Постарай се да вземеш за него повечко и в никакъв случай не се съгласявай на цена, по-ниска от една златна монета! Препускай и се връщай колкото можеш по-скоро!
Юношата взел пръстена, качил се на коня и препуснал към пазара. Пристигнал на площада и тръгнал от сергия на сергия да предлага пръстена на търговците. Отначало те го разглеждали с интерес, но само като чуели за цената, веднага губели интерес. Едни открито му се присмивали, други му обръщали гръб. Само един възрастен търговец любезно му обяснил, че една златна монета е твърде висока цена за това пръстенче и че за него може да получи не повече от една медна монета, най-много – една сребърна.
Като чул тези думи, младежът се разстроил, но помнел заръката на Учителя в никакъв случай да не намалява цената. Обиколил целия пазар, оседлал отново коня и се върнал обратно. Притеснен, че не е успял да изпълни заръката, престъпил прага на дома.
— Учителю, не успях да свърша работата, – признал той. – В най-добрия случай можех да взема за пръстена една сребърна монета, но нали ти ми каза да не се съгласявам на по-малко, отколкото за златна! А този пръстен не струва толкова.
— Ти току-що произнесе много важни думи, момчето ми! – възкликнал Учителят. – Преди да се опиташ да продадеш пръстена, не е зле да установиш истинската му стойност! Затова иди при ювелира и го питай колко ще ни предложи той за пръстена. Само, каквото и да ти каже, не продавай, а се върни при мене.
Юношата пак се метнал на коня и отишъл към ювелира. Той дълго разглеждал пръстена под лупата си, претеглил го, огледал го още веднъж и накрая казал:
— Предай на Учителя, че точно сега не мога да му дам повече от петдесет златни монети. Но ако ми даде време, ще купя пръстена за седемдесет, отчитайки колко е спешна сделката.
— Седемдесет монети?! – юношата се зарадвал, благодарил на ювелира и с всички сили препуснал обратно.
— Седни до мен, – казал Учителят, като изслушал възбудения разказ на младия човек.
— Помни, сине, ти самият си като този пръстен. Скъпоценен и неповторим! И теб може да те оцени само истински експерт. Не бива да ходиш по пазара и да вярваш на преценките на първия срещнат!
