Начало Още Притчи Притча за благодарността

Притча за благодарността

Притча за благодарността

Веднъж една жена попитала приятелката си как успява да бъде винаги красива и жизнерадостна. Тя отговорила:
– В живота ни се случват много неща. Всеки мой ден е изпълнен с грижи, всеки ден трябва да работя, да се грижа за семейството си и за дома, да намеря с какво да зарадвам мъжа и децата си. Това е труд, разбира се, и той не винаги е лек. Но всеки ден ми помага една тайна, – и при тези думи жената леко се усмихнала.

– Кажи ми каква е тайната ти, – нетърпеливо възкликнала първата жена. – И при мен е така, и аз имам толкова много работа, трябва да се занимавам с децата, имаме голямо стопанство и не ми остава ни минута да се погрижа за себе си!
– Моята тайна не е нещо сложно, – отговорила и съседката, – състои се в това, че всеки божи ден аз намирам няколко минутки за благодарност.

– Благодарност? – недоверчиво я прекъснала събеседницата й. – И на кого толкова и за какво благодариш?
– Благодаря на този свят за това, че съм жива и здрава и че всеки ден ми дарява нови впечатления, – усмивката й ставала все по-широка. – Благодаря на своя съпруг, че създадохме здраво и дружно семейство. Благодаря на децата си, защото чрез тях познах радостите на майчинството, че мога всеки ден да виждам радостта в очите им и да се наслаждавам на звънкия им смях.

Благодаря на своите приятели и близки за това, че не ме изоставят в трудни моменти, каквито на всеки се случват. Но в тези трудни мигове аз не съм сама и усещам подкрепата на своите близки.

Благодаря на самата природа за това, че живеем в прекрасно място. Да бъдеш благодарен е велико умение!

– Да бъдеш благодарен… – събеседницата дълбоко се замислила и в очите й започнало да проблясва разбиране. – Нима едната благодарност ще ми помогне да бъда като теб?
– Не се съмнявай. Благодарността ще те научи да забелязваш доброто и красивото във всеки миг и ще те направи истински щастлива! – жената топло прегърнала своята приятелка и й прошепнала: – Този ден заслужава специална благодарност – за знанията и за възможността да ги споделяме.