Живяла едно време бедността. Тя била толкова бедна, че нямала пари даже за главна буква на името си. Така й викали – бедност с малка буква.
Освен всичките си беди, тя била толкова несигурна в себе си, че не можела да живее сама. Винаги живеела с някого, който мисли за нея. Струвало й се, че щом мисли за нея – значи, обича я… И този, при когото бедността идвала, наистина започвал все по-често да мисли за нея. Тя се чувствала все по уверена с този човек и се нанасяла в дома му за дълго.
Така двамата привиквали един с друг и макар понякога човекът да я проклинал, той все пак й дарявал цялото си внимание. Така си живеели.
Понякога обаче човек намирал откривал интересно занимание и забравял за своята бедност – на нея съответно й ставало самотно и тя започвала да си търси друг спътник, който да мисли само за нея и да я храни с вниманието си.
После се случвало човекът отново да си спомни за бедността, и тя пак се връщала при него.
Искате ли да знаете нещо важно? Бедността си отивала завинаги само от този човек, който изобщо не мислел за нея. Той можел да мисли за каквото си иска. Да мисли, например, за своята работа, за своето хоби или за своите деца. Или пък имал голяма Любов, която измествала всичките му други мисли…
А имало и такива, които като желаели да се отърват от бедността, не мислели за нея, а мислели за Богатството. И бедността отивала там, където мислят за нея. А вместо нея в дома идвало Богатството.
Представете си, че бедността не съществува, това е само състояние на духа. Тогава, може би, богатството също е състояние на духа? Ако мислите, че сте бедни, опитайте се да мислите за Богатството. Какво ще изгубите освен бедността? Опитайте!
