Питали ли сте се някога защо хората не се разбират един друг и въобще защо говорят на различни езици? На тази тема има библейска легенда, може да ви изглежда малко приказна, но в нея със сигурност има доза истина… кой знае?
Някога всички хора по света се разбирали един друг, те говорели на един език, нали всички били потомци на рода на Ной, който успял с помощта на Господ да направи прословутия Ноев ковчег, да се спаси от световния потоп и да намери своето пристанище край планината Арарат. Постепенно родът му се множал, придобивал нови знания и умения.
Веднъж хората решили да построят висока кула до самите небеса, която да може да се вижда от всеки край на земята.
До това време хората вече се научили на много неща – да изпичат тухли, да събират камъни, които да поставят във фундамента на големия строеж. Постепенно кулата растяла и се издигала все по-високо в небето. Хората се радвали, като виждали как стремително расте тяхното творение.
Научил за това Господ и се изненадал, като видял огромната кула, която се стремяла към небето. На Бог никак не му харесала тази идея – той възприел строежа като проявление на гордостта и тщеславието на хората, които изведнъж поискали да се качат на небесата. И казал той: „Ето, това е един народ, всички се разбират един друг, всички говорят на един език. Но какво правят те? Горди и упорити, те искат да се изкачат на небето, да се приближат до самия Господ!” Този път той решил да не наказва хората със смърт, но измислил друг начин да ги сложи на мястото им – той разбъркал езика, на който те говорели – така, че вече да не могат да се разбират.
И качвайки се в един прекрасен ден на своята кула, хората започнали работа, но изведнъж разбрали, че вече не им е понятна речта на другите. Нито един майстор не разбирал какво говорят хората наоколо, и това довело до спирането на строежа. Хората се спуснали на земята от своята недостроена кула, за да се опитат да разберат какво се е случило. Но долу отново започнали да се карат, да не разбират кой какво казва и какво иска от другите.
Като видял това, Господ заставил хората да напуснат недостроения град и да се разселят в различни места по планетата. Така и направили всички те, зарязали кулата и тръгнали на различни страни. Колкото повече време минавало, толкова повече тяхната памет за предишното им родство избледнявала, появили се нови традиции, създали се свои езици, обреди и обичаи.
Питате какво станало с онзи недостроен град, където хората започнали да строят кула до небесата? Той получил името Вавилон, което означава „смесване”. Нали точно тук Господ смесил всичките им езици, като по този начин им попречил да се разбират помежду си и ги накарал да се разселят по света, без да успеят да завършат строителството на прочутата Вавилонска кула…
