Преследва ме. Навсякъде. Не знам кога спи, кога яде, кога работи, но, обърна ли се, я виждам пред себе си. В магазина си блъска количката в моята, карам ли колата – тя е в нейната и кара след мен, виждам я на влизане на работа и на излизане от работа.
А когато съм вкъщи, ми звъни по телефона. Мисля, че полудявам.
Историята започна по съвсем невинен начин. Бях в дискотеката с приятели, тя беше най-красивата на дансинга и с аверите сложихме бас, че ще приеме да изпие едно пиене с мен. Аз винаги съм казвал, че няма мацка, която да ми се опре. Приближих се към нея, танцувайки, и направих най-стария номер на земята – блъснах се уж случайно в нея и я настъпих. Сложих си 24-каратовата усмивка, извиних се и, гледайки я в очите, я помолих да приеме едно питие от мен като извинение.
Прие – нали ви казвам, на мене не ми отказват. После не се отдели от мен цяла нощ и приключихме в леглото. Там също си изкарахме добре и обещах да й се обадя, но, разбира се, нямах намерение да го правя, млад съм още да се обвързвам с жена.
И се започна – преследва ме навсякъде. Не знам откъде ми е намерила номера, но звъни всеки ден. Отначало се кефих – всички викаха: виж го нашия сваляч, как я замотал и я прави луда. Но се оказа, че тя мене подлуди с преследванията си и звъненето по телефоните.
Аз първо любезно я отпращах – имам работа, с приятели ще излизам по мъжки, болен съм… После почнах директно да казвам, че нейната работа няма да стане и да ме остави на мира. Честно да ви кажа, така ми е писнало, че ако беше мъж, щях да го размажа от бой, но не върви жена да заплашваш.
Един ден се появи с куфарите у дома. Изгоних я, но тогава вече сериозно се уплаших – каза, че никога няма да ме остави, неин съм щял да бъда. Приятелите вече ме съветваха да отида в полицията.
Аз обаче реших първо да се посъветвам с майка ми и баща ми. Живеем през няколко улици с тях. Отидох и им разказах всичко от начало до край. Баща ми каза, че само един начин има да я откажем да върви след мен. Доведи я, вика, следващия път – кажи, че искаш да я запознаеш с нас и после ще я заведем при баба ти и дядо ти на село, а ти ще правиш, каквото аз ти кажа. Така и направих.
На другия ден още сутринта ме дебнеше пред работата ми. Сложих пак чаровната усмивка, приближих се и й казах, че ме е спечелила и искам да я представя на родителите ми. Тя въобще не очакваше, че ще я заговоря и още по-малко, че ще й предлагам среща. Съгласи се.
Уговорихме се и в уречения час я заведох при нашите. Баща ми е най-любезният мъж, когото познавам – кавалер с дамите, забавен събеседник и голям майтапчия. Обаче този ден видях съвсем нов човек – развика се на майка ми, че не била побързала да излезе като идвал синът й и снаха водел. Накара ни ръка да му целуваме и през цялото време говореше на висок глас, пускаше дебелашки шеги и пиеше (за пръв път го виждах да се налива така, после разбрах, че е било вода).
По едно време се надигна и ни заповяда да ставаме, че ще ходим да видим баба и дядо на село. Каза аз да съм карал, на майка ми изкрещя да сяда отпред с мене, че той искал със снахата да пътува отзад. Майка ми през цялото време седеше с наведена глава и дума не обелваше. Пътуването беше тягостно. Мълчахме всички – баща ми забрани да пускам радиото, беше се разположил на седалката, притискайки „снахата“ до вратата и само се оригваше.
Като стигнахме на село баща ми се разкрещя на майка ми да не се туткала, ами да бягала да му отваря вратата, че да не я последва нещо. Аз дето познавам родителите си и знам, че нарочно го правеха, и пак бях отвратен, а не знам „снахата“ как се чувстваше.
Баба и дядо излязоха да ни посрещнат, но не ме целунаха както друг път, ами започнаха да ни оглеждат и да намират кусури на избора ми на жена. Отде я намери такваз кльощава бе, сине, занарежда баба като на умряло, че свършиха ли се жените, че туй чудо да ни доведеш. Дядо се обърна и изпрати всички женоря да носят ракията и салатата. Изнесоха ракия, салата, баба не спираше да нарежда. „Снахата“ понечи да седне, че като се развика дядо ми – в таз къща, вика, когато мъжете пият, жените стоят прави и прислужват. Моята 50 години не е сядала, ти сега се появи и къде се намираш.
Тя се поогледа, каза, че забравила, че спешна работа има в града и да я закарам дотам. Като имаш работа, вика баща ми, ей там спира рейсът, моята кола не е такси, че да те караме като принцеса. Взе си тя чантата и даже довиждане не каза като се измъкваше бързичко от къщи.
Когато вече не се виждаше, аз започнах да се смея, а баща ми ми завъртя един здрав шамар и каза: това да ти е обеца на ухото, да си правиш хубаво сметката и да мислиш хубаво кого водиш в леглото си. Заболя ме от шамара, но запомних урока.
Повече не видях преследвачката си.
Автор: Александър Алексиев
