Помните ли колко ценно е било за старите българи от времето на Любен Каравелов да отидат на Божи гроб? За това пътуване те се подготвяли дълго – едно, че струвало пари, и друго – трябвало човек да може да се откъсне от всекидневните си занимания и изцяло да се отдаде на духовните си намерения. След края на пътешествието завърналите се поклонници получавали титлата Хаджи – едно почетно обръщение, което показвало, че даденият човек е намерил време и енергия да се отиде до свещено за религията му място.
У нас понятието хаджия, иначе дума с арабски произход, идва от мюсюлманското хадж – задължителното поклонение на пророка Мохамед и светите места. И това не е случайно, разбира се, а има своите исторически корени. Хаджия наричали всеки християнин на Балканите, който е посетил Светите земи и Божи гроб, тъй като България, Сърбия, Гърция, Черна гора, Румъния дълго време са били част от Османската империя.
Но да се върнем на смисъла – тези хора, наречени още поклонници, поемат на път в търсене на моралния и духовния смисъл на живота. Обикновено поклонничеството е пътешествие до храм, местност или друго важно място за съответната религия – например мястото на раждане или на смъртта на основателя, светеца или пророка, до мястото на тяхното духовно пробуждане или до мястото, където са се случвали чудеса и др. А защо не и пътуване с метафоричен смисъл, което кара човек да отговаря на собствените духовни потребности? От пътуване от чисто религиозни подбуди днес понятието поклонничество придобива много по-широк смисъл. Може би защото подхранва вечния стремеж към вярата като енергиен източник, почти детското желание да се случи чудо, духовно или физическо изцеление…
В наше време често чуваме такива словосъчетания като поклонически туризъм, поклонническа екскурзия и др. Това е известно неразбиране на същността на поклоничеството, което по външни признаци много напомня на туризъм. И двете са свързани с пътешествия, но въпреки това – разлика има. Даже когато посещават едни и същи места, поклонниците и туристите правят това по различен начин и преживяванията им са различни.
Туризмът е пътуване с познавателна цел. Един от неговите популярни видове е религиозният туризъм, когато хората се запознават с историята на светите места, с живота на светците, с архитектурата или църковното изкуство. Екскурзията може да е част от поклонничеството, но не основната и в никакъв случай – не задължителна. Православното поклонничество е част от религиозния живот на вярващия. По време на поклонническото пътуване той се настройва да почувства духовното обновление, настройката да приеме вярата още по-близо в сърцето си.
Почти всяка страна може да се похвали с обекти за поклонничество или религиозен туризъм, всекиму според вярата. Например в Египет, Йордания и държавата Израел пътуванията са неразривно свързани с историята на еврейския народ и с пътя, който е изминал Мойсей. Пътешествията по маршрута Израел-Йордания-Сирия-Ливан са интересни за християните, защото всички тези държави са на територията на Светите земи. Да си спомним – Исус е пътувал и е бил кръстен в Йордания, пак там са местата, свързани с притчите за Йоан Кръстител. Сирия и Йордания са свързани с апостолите Петър и Павел, които тръгнали през тези земи от Йерусалим. Даже остров Малта има сказание за Апостол Павел, който останал на острова след корабокрушение и въвел местните хора в християнската вяра.
България има свои места за поклонничество и религиозен туризъм – за всеки според разбиранията му, които са интересни и за чужденците. Сред тях първо място заема Рилският манастир. Има не малко туристически агенции, които организират пътувания из българските манастири.
