Учените от Института Вайцман посочиха още една причина, поради която хората си стискат ръка. Освен основната социална функция – да изразят доброжелателност и готовност за диалаг, този древен обичай е чудесен начин, чрез който може да бъде незабелязано да бъде „помирисан” събеседникът.
„На всички е известно, че телата ни изработват цял букет от аромати и феромони, които въздействат върху на начина, по който ни възприемат другите хора. За разлика от животните, ние не вдъхваме и си позволяваме да ги оценяваме открито по по мириса, който излъчват. Проучването ни показа, че ръкостискането може да бъде начин за незабелязано търсене и обмен на химически сигнали”, обяснява проф. Ноам Собел, завеждащ департамента по невробиология в Института Вайцман.
Учените провели експеримент, за да разберат дали наистина ръкостискането предава мириса на тялото. Те поздравили няколко доброволци със стерилни ръкавици, след което анализирали състава веществата, останали върху ръкавиците. „Чрез ръкостискането могат да бъдат предадени не само микробите, но и някои химически сигнали”, коментира аспирантът Идън Фрумин, който провежда експеримента. След това, за да изследват значението на ръкостискането при общуването между хората, чрез скрита камера учените заснели 280 доброволци преди и след като експериментаторът им стиснал ръка.
Изследователите установили, че след ръкостискане с човек от своя пол хората подушват дясната си ръка два пъти по-дълго. Ако тактилният контакт е с човек от противоположния пол, участниците в експеримента поднасяли към носа си лявата ръка (която не участва в ръкостискането). «Въпросното наблюдение сочи, че обонянието играе много важна роля при общуване на хора от един пол, а не между половете, както смятахме доскоро”, отбелязва Фрумин. Човек всъщност постоянно помирисва собствените си ръце, както се вижда на записа от скритите камери – ръцете на доброволците са близо до носа около 22% от времето.
За да се убедят, че това е именно начин да се усети мирисът, а не стресова реакция поради по време на изследването, учените измерили потока въздух от носа на всеки доброволец. Така те успели да установят, че при поставянето на ръката си до носа участниците вдишват два пъти по-силно.
В края на изследването учените открили, че могат да влияят върху това, как доброволците „четат” мириса от ръцете си. Например, когато ръцете на експериментаторите ухаели на одеколон унисекс, изпитваните по-активно миришели ръцете си. В случая с аромат на полови хормони обратно – вдишвали забележимо по-малко въздух. Според учените, тези експерименти окончателно потвърждават обонятелния характер на ръкостискането. Това просто означава, че \“подушвайки\“ събеседника, се опитваме да усетим намерението му, това, което смята да направи и доколко това може да ни засегне. Е, май не сме се отдалечили много от животните, нали?
