Загубата на чувствителност на органите на обонянието към феромоните – това дава възможност на хората днес да имат колективен социален живот и при това да останат моногамни. До такъв извод стига австралийският учен Майкъл Стодард в книгата си „Носът на Адам и зараждането на човечеството”.
Нашите далечни предци, които са живели преди повече от 20 милиона години през епохата на миоцена, са имали един основен начин да привлекат партньор за създаване на двойка – да демонстрират своята сексуална страст чрез излъчване на аромат.
Половото влечение и възприемането на миризмите се намират в най-древните участъци на главния мозък. За да успеят да ходят на лов за едри бозайници по тревистите равнини на Африка, предците на човека постепенно се научили да ходят заедно на лов. Точно това ознаменувало прехода към колективния начин на живот. И изведнъж се оказало, че само устойчива социална структура, изградена върху основата на моногамни двойки, можела да преодолее жестоката конкуренция между самците в битката за „съпруга”. Тоест, битката за жената била заменена с правила, при които най-добрият „самец” можел да избира партньорката си. Но съществуването на моногамията и животът в общност нямало да е възможно, ако не била прекъсната връзката между миризмата и сексуалното влечение.
Еволюцията освободила човечеството от много инстинктивни реакции на миризмите, на които и до днес се подчиняват животните. В резултат на генетичните промени основен орган на обонянието при човека станал един участък от епитела на носната кухина.
Допълнителният орган – вомероназалният, загубил значението си. Всъщност тази загуба е една от големите еволюционни загуби в развитието на човека. Тази част на обонятелната система (известна като орган на Якобсън или вомер) е отговорна за разпознаването на феромоните.
При животните феромоните играят доминираща роля. Чрез тях женските привличат мъжките животни, а кавалерите маркират територията под техен контрол. Повечето от емоциите са придружени с излъчване на феромони – страх, гняв, спокойствие, страст. За разлика от животните, човекът значително повече разчита на словесните и визуалните компоненти при общуване в обществото.
Майкъл Стодард коментира, че носът на човека е свързан с рационалната и емоционалната част на мозъка. Благодарение на това ние сме способни да живеем в непосредствена близост с други хора и да бъдем верни на партньора си. Според експерта, с развитието на човешкото общество естествените миризми на тялото (като спомен от животинския ни произход) са престанали да съответстват на новите социални и религиозни правила, така че хората са започнали да се стараят да премахнат миризмите с всички възможни методи – къпане, бръснене, сапун и др.
Потомците на Адам и Ева от 21 век са довели тези резултати до съвършенство. Но все пак, усещайки определена социална „разголеност”, свързана с отсъствието на мирис от тялото, нашите предци започнали да го заменят с различни привлекателни за обонянието аромати – тамян, смирна, канела, захарна тръстика и цветя.
Всъщност, независимо от мутациите, които са засегнали възприемането на феромоните, в човешкия мозък са запазени нервните връзки, свързани по-рано със сексуалния мирис. Ето защо точно видоизмененото обоняние трябва да смятаме за отговорно за процъфтяващата днес култура на ароматите. Това обяснява и огромната ни страст към парфюмите.
