Пермакултурата е съвсем ново понятие в нашия речник и живот, но намира все повече последователи. В основата е философията на уважение към ресурсите на земята и правилното им използване и разпределение. Пермакултурната градина се радва на популярност у нас.
В специализираната литература понякога се използва доста висок стил, за да се обясни значението на този нов приложен отрасъл в земеделието и начинът на живот. Става дума за устойчивото екологично развитие. Всъщност една част от методите са познати отдавна в страната ни, но новите и модерни термини понякога внасят несигурност – все едно че става дума за сложни неща. А не е така. Всяко ново е забравеното добро старо и се дължи, от една страна, на изгубената връзка на приемственост между поколенията, а от друга, на някои от негативните страни на урбанизацията и развитието на техниката и химията.
За термина
Понятието пермакултура е взето от английския език – permaculture, и е сложна дума, образувана от permanent agriculture, или устойчива земеделска култура. У нас често се говори за перманентна култура. Без значение как точно ще преведем термина, става дума за устойчиво екологично развитие, което да отговаря на баланса между човешките и земните ресурси и тяхното правилно използване. Говори се за системи, състоящи се от компоненти, които си взаимодействат положително, без да се нарушава многообразието им. Например в градината – напояването, отглеждането на зеленчукови култури, плодови дървета, строежът на жилища и паркове – нищо не трябва да става за сметка на друго нещо. Това е в основата на философията. Или преди да действаме, да помислим дали се нарушава eкобалансът.
Бащите на идеята
Пермакултурата става известна във втората половина на миналия век, но за първи път се популяризира още през 1911 г. в книгата на Франклин Хирам Кинг „Фермерите на четирите хилядолетия“( Farmers of Forty Centuries). През следващите 50 години са издадени още трудове, в които се набляга на важността да се пестят природните ресурси.
Революционното учение набира нова сила през 70-години с масовото навлизане на химични вещества, най-вече пестициди, в селското стопанство. Това е периодът, в който, вследствие на експлоатацията на селскостопанска земя, се унищожават тонове от повърхностния слой на плодородни земи и то навсякъде по света. Двамата австралийци Бил Молисън и Дейвид Холмгрен започват усилено да разпространяват методите на пермакултурата. Лекциите им увличат студенти в 80 страни. Пермакултурата започва да се приема сериозно и става част от новото мислене за опазване на ресурсите на земята, понякога дори се нарича само биоземеделие. Но всъщност това са много по-сложни системи.
Елементите в системата
В една система има десетки елементи, които са зависими един от друг до толкова, че създават единно цяло. Ако махнем един от тях, се нарушава цялата система и тя загубва жизнените си сили. В пермакултурната градина например се използва всичко: старите дървета и тяхната коренна система, сухите листа, които се превръщат в прекрасна тор, храната, която се оставя да узрява в компост, за да се превърне и тя в почва.
Анализира се всяка част от екосистемата, включително и важността на постройките, тяхното изграждане с екологични материали и взаимодействието с човека. Тоест, старите глинени пещи са пак модерни, както и сламените къщи. Това не означава да се върнем назад към примитивното общество, а да се научим да мислим, преди да отсечем старите дървета в градината, преди да циментираме двора с пътеки и бордюри.
Пермакултуристите дават следния класически пример: да си спомним защо преди се отглеждаха пилета – те имат нужда от вода и храна, дворче за разходки, но дават обратно на хората яйца, месо, перушина, костите им са храна за други животни в двора, а изпражненията им са един от най-ефикасните видове тор.
Пермакултурата у нас
България има селско стопанство и градинарство с дълга и богата история, някои от принципите и методите на пермакултурата са живи и се използват успешно. Попитайте старите и опитни градинари за различните видове отглеждане и как постигат високи екологични добиви, без да използват химични препарати. Те ще ви дадат толкова много идеи и примери от практиката си.
Водата с настройка от коприва е подходяща за наторяване, някои билки са най-добрите пазачи срещу вредителите в градината, сапунената вода се използва да се напръскат розите, ако са нападнати от листни въшки. Това, което все още е в ембрионално развитие, е създаването на концепция и стратегия за устойчиво екологично развитие.
Много млади хора се ангажират с развитието на пермакултурата като начин на поведение и мислене. В момента у нас се осъществяват три проекта, които имат и собствени интернетни страници: „Засей ме“, „Permaship“ и „Тринога“.
