Има една особена порода жени. Докато нас ни учеха да бъдем скромни, тях са ги научили как да се изкарват велики и красиви, и работни, и всичко най, най, и най- важното – да го докарват от приказки.
Точно такава беше Маргарита. Беше сестра на моя приятелка, но двете нямаха нищо общо – все едно, че бяха расли в различни семейства. Приятелката ми, Данчето, е такова същество, дето, опознаеш ли го, само можеш да го обичаш. Винаги усмихната, винаги положително настроена, готова да те изслуша, да ти помогне. А каквото захванеше да прави, добре го правеше – и да наготви, и да изплете, и да подреди.
Табиетлийка, но скромна, не можеш да чуеш от устата й хвалби. Сестра й – коренна разлика.
Данчето ме заведе един ден у тях на гости и така се запознахме. Заварихме я седнала на масата в кухнята на ракия и салатка. Разведена беше и сама си пиеше. Още седнали-неседнали и започна за бившия си мъж да говори. Такъв красавец, вика, беше като млад, че и мъжете се обръщаха след него.
Аз си мисля: щом тебе те е харесал тоз голям красавец, трябва да е бил сляп. Но на глас нищо не казвам. Донесе снимки да покаже – виждам един нищо и никакъв мъж, ама тя го превъзнася до небесата. Не издържах. И защо тогава се разведе, я питам.
Щото мъжът й много пиел. Ние я заварваме да се налива с ракия, мъжът й бил пиел. Беше пуснала пералнята и като записука, че е изпрала, взе нашата и премести чашата и чинията си от масата и започна да вади върху мазната мушама прането.
Само гащи наизвади. Трупа ги пред нас, а междувременно се подиграва на сестра си, че била дебела и не можела като нейните прашки да обува. Мисля си: то на тебе само прашките ти кусурът, 65-годишна жена, ама пак нищо не казвам. Тя извади едни прашки от пералнята и с жест ги запокити на масата. Ние със сестра й се спогледахме и ни стана неудобно, че бая бяха мръснички, нищо че от пералнята излизат. Тя ги видя, че не са много за пред хора, и ги смота в ръката си, все едно нищо не е станало.
Почна да се хвали колко била работна. Като отидела на работа в завода, и всички се чудели как може да има толкова енергия от сутринта. А тя им отговаряла: откак съм се събудила тая сутрин съм свършила милион работи: закуска направих, децата събудих, облякох ги, нахраних ги и на училище ги заведох, за хляб ходих и на мъжа си дадох.
Захвали по едно време сина си. Голям спортист бил, само на диети стоял, какво да е не хапвал, въобще желязна дисциплина. А туй алкохол не знаел какво е. Не щеш ли след малко пристига синът. Хванал една баничка и нагъва. Хубава диета, мисля си. Пита майка си, къде било уискито, че тяхното свършило, а им се пиело с жена му.
Аз пак не се стърпях: бе, майка ти разправя, че алкохол не помирисваш, ти уиски търсиш. Не я слушай, вика той, тя си ги измисля едни врели-некипели. Дойде после и снахата да доведе внучката на Маргарита. (Забравих да ви кажа, че снахата била пък манекенка според Маргарита, а то дойде едно кюфте, каква ти манекенка.) Такова огромно дете виждах за пръв път в живота си – само на годинка, а му купували дрехи за четиригодишно, че другите не му ставали. Докато го види баба му, и му пъхна една близалка в устата.
Защо, викам, го тъпчете така горкото дете. Само така мълчало. Пуснаха го да обикаля из кухнята, то се клатушка, тъкмо проходило, залепи се на кухненската врата, удря с юмручета и надава крясъци. Певица ще става, вика Маргарита, като дядо си. Сега пък и певец го изкара бившия си. То, ако я слушаш, всичко прекрасно у тях се събрало. Честно ви казвам, едвам я изтърпях.
Като си тръгнахме, Данчето ме пита какво ще кажа за сестра й. И преди да отговоря, вика: аз съм й свикнала и историите й са ми по-интересни от сериалите по телевизията, не я вземай на сериозно.
Вкъщи разказвам на майка ми и на сестра ми какво съм преживяла.
Кажи, питам майка ми, защо мене ме учехте на мравката път да правя, че скромността красяла човека, и още куп от сорта.
Ние сме такива, вика майка ми, а хора всякакви има. Някои се доказват с работа, други от уста го докарват, затова и животът е хубав, шарени и различни сме.
Замислих се и се съгласих с нея, че то си е така – ако сме еднакви всички, ще е много скучно да се живее.
Автор: Сребрина
