Известният египетски актьор Омар Шариф, редовно търсен от видните режисьори за ролята на източни типажи, почина от сърдечен пристъп на възраст 83 години. В досието му на кино легенда са ролите във филмите „Лоурънс Арабски”, „Доктор Живаго”, „Златото на Маккена”, „13-ят воин” и много други.
„Той е любимец на жените. Влезе в списъка на кинозвездите след появата на филма „Лоурънс Арабски” и оттогава вкусваше плодовете на успеха в международното кино. В живота му имаше място и за хазарт. Той ухажваше някои от най-прочутите жени в света. Той е Омар Шариф!” – така пише за самия себе си актьорът в автобиографията си „Вечният мъж” (The Eternal Male), която излиза през 1977 г.
Пътят му в киното започва в родния му Египет. Шариф се снима постоянно в мелодрами на местните класици Салах Абусейф, Юсеф Шафин, Езелдин Зулфикар, но истинският му възход и зашеметяващата му кариера тръгва от първия му англоезичен проект „Лоурънс Арабски” на режисьора Дейвид Лин. Пищно заснетата британска лента отдавна е призната за еталон на историческо кино, а египетският актьор, който изиграва една от основните роли редом с друга легенда – Питър О’Тул, е отбелязан с номинация за Оскар и получава „Златен глобус” за нея.
Първата роля на Мишел Шалхуб (това е името на Шариф по рождение) е на млад току-що завършил агроном, който мечтае да се върне у дома и да помага на баща си и съселяните си да отглеждат захарна тръстика. В този филм му партнира младата египетска звезда Фатен Хамама, тогава само на 21 години. По време на снимките те се целуват за първи път и това запалва у двамата искрата на любовта.
Фатен е омъжена, но това не спира двамата млади. Заради нея влюбеният младеж приема исляма (иначе е роден в католическо семейство), сменя името си и двамата заживяват щастливо. Скоро се ражда синът им Тарик. Заедно играят в киното, например в местната версия на „Анна Каренина” под названието „Реката на любовта”. Нискобюджетните египетски филми обаче не му дават достатъчен успех, включително и финансов.
И изведнъж се случва чудо – известният британски режисьор Дейвид Лин събира екип за епичната сага за полковник Томас Едуард Лоурънс, който в годините на Първата световна война в Близкия изток вдига въстание на арабските племена против Турция. Бързо открива изпълнител за главната роля – ирландеца Питър О’Тул, но дълго не може да намери своя „Али” – шерифа Али ибн ел Хариш, истинският воин на пустинята, свиреп и открит, който е помагал на полковник Лоурънс. Виждайки Омар на снимачната площадка, Лин изпитва онова прочуто режисьорско озарение – пред него е онзи Али, когото е търсил. Помага и това, че актьорът говори чудесен английски и разбира какво иска режисьорът.
Три години по-късно режисьорът и актьорът повтарят своя триумф с екранизацията на романа на Борис Пастернак „Доктор Живаго”, но тук Шариф не е подгласник, а играе главната роля в образа на Юрий Живаго. Само в САЩ филмът е гледан от 124 милиона зрители. Друг успех в кариерата му е музикалната комедия от 1968 г. „Смешното момиче”, в която играе ролята на любимия на Барбара Стрейзанд.
Точно тези три роли се оказват най-важните в съдбата на Омар Шариф и завинаги го обгръщат със славата на легенда. По-нататък той няма толкова силни изяви, въпреки че продължава да играе в много филми. Сред успешните са „Майка” и „Мосю Ибрахим и цветовете на Корана”, която получава награда на Венецианския фестивал и „Сезар”. Обича да играе бридж и да посещава казината по цял свят.
„Аз правя всичко със страст – когато играя, когато живея, във всеки миг”, казва в едно свое интервю актьорът. „В мен е жива страстта към живота и към изкуството. Въобще правя всичко с пълна отдаденост и не мисля за после. Животът е смяна на епизоди. И всеки от тях е главен…”
