Наскоро бях свидетел на следната случка в голям магазин за детски играчки. Баба с внуче на около 2 години обикаляха рафтовете и избираха играчка, накрая взеха една количка в кутия. Момченцето радостно притисна кутията към гърдите си и припна подир баба си. Тя го хвана за ръка и тръгна мълчаливо към касата, като почти го теглеше след себе си. На касата бабата, съвсем неочаквано за момченцето, издърпа колата от ръцете му и то нададе писък на обида. Тя тръгна да го „успокоява”: „Я млъкни, какво си ревнал пред хората! Ей сега ще върна играчката обратно!” Ревът на детето се усили, то започна да нервничи и да се тръшка. Бабата плати покупката, мушна я в чантата си и задърпа ревящото дете към изхода. В крайна сметка нито тя беше доволна, нито малчуганът, който така и не разбра защо му измъкнаха играчката от ръцете.
Всъщност, не е трудно да се избегне подобна ситуация, стига бабата да беше проявила малко търпение към внучето си и ако беше приложила едно важно правило в общуването с него.
Ето правилото: Непременно обяснявайте на детето, какво и как смятате да направите, ако тези действия се отнасят до него. Важно е да му обясните предварително, за да може то да се подготви.
Ще кажете, дете на 2 години все едно нищо няма да разбере? Повярвайте ми, Вие го подценявате!
Как примерно трябваше да постъпи бабата в тази ситуация? Трябваше предварително да обясни на внука си: „За да стане тази количка твоя, трябва да я платим. Сега ще отидем на касата, ти сам ще я дадеш на леличката (касиерката), тя ще я отбележи и веднага ще ти я върне. Разбрахме ли се?” Даже детето още да не говори, то ще ви разбере и ще кимне или по някакъв друг начин ще изрази съгласието си.
Не забравяйте – това, което за нас възрастните е разбираемо и ясно от само себе си, за детето е ново и непознато. То може да го учуди, да го притесни или даже да го уплаши. Обяснявайте му всичко, което вижда, всичко, за което пита. Така светът наоколо ще стане за него по-разбираем и по-малко страшен. Започнете да правите това от най-ранна възраст, отначало кратичко, а после постепенно усложнявайте обясненията. Освен всичко друго, тези „обяснения” са първото общуване с детето ви и първите крехки стъпки към създаването на доверие между вас и него. А каква по-важна задача имаме като родители?
