Научно е доказано, че общуването с мама помага на дъщерите да гледат по-позитивно на света. Психолозите от Университета в Мисури поканили за продължително изследване 62 двойки майки на възраст от 40 до 66 години с дъщери от 18 до 33 години. Помолили момичетата детайлно да описват в дневник различни сложни и емоционално натоварени ситуации, с които са се сблъсквали. Заедно с това те редовно попълвали анкети за своето психологическо състояние. Следващата стъпка била да обсъдят свой текущ проблем с майката (всяка беседа била записвана на видео), като два дни по-късно дъщерите отново описвали в дневника си своите чувства и отново отговаряли на въпросите от анкетата.
Изследователите анализирали в дневниците откровенията на дъщерите чрез скала за оценка на съгласуваността на разказа (наратива) (narrative coherence rating scheme). Тази скала помага да се разбере развитието на историята, нейните логични връзки, личностната оценка на събитията и емоциите на автора, както и общото цяло на елементите в разказа. Освен психолозите, дневниците били проучени и интерпретирани от двама независими експерти.
Още петима допълнителни специалисти изучили видеозаписите от разговорите между майка и дъщеря. Те преценявали доколко майката и дъщерята са включени в общуването, кога започва да говори едната и кога другата, кога замълчават, кога разбират и възприемат чуждото мнение, а също така следели за съгласуваността в повествованието на събитията, с цел да се осигури информация за себе си или за околните и да се осмисли наученото.
При общуването между майките и дъщерите оценката на ситуациите, описани по-рано в дневниците, се променяла в положителна посока. Разговорът помежду им помагал не само да погледнат на проблема с очите на зрелите жени, но и да осмислят преживяния опит, отбелязват изследователите. Майките от своя страна много леко се заставали на мястото на дъщерите си, за да им помогнат да се ориентират в ситуацията и по-добре да разберат себе си.
