„Обещанието не е като завещанието” – казваше баба ми и беше права. Не винаги тежат със силата си казаните обещания да свършим нещо. Особено ако обещаното е насочено навътре към нас самите. А недай си Боже да е свързано с проклетите ни упорити навици – да спрем да пушим, да пием кафе, да привличаме като магнит енергийните вампири към себе си.
Оказва се, че има начин да се накараме да работим за обещанията си. Дори има нова наука, която се казва „разумното планиране на времето”. Кога се обещава най-много? В началото на Новата година, разбира се. Развеселени от еуфорията на празника, от усещането за прекрачване на нов портал във времето, условно или не, ние започваме да мечтаем и да си обещаваме какво ще свършим, какво ще нарисуваме на чисто бялата страница на поредната нова година.
Къде са подводните камъни и защо не изпълняваме някои от обещанията си?:
– Искаме твърде бързо да се случат нещата, които обещаваме.
– Прекалено високи са целите ни – голяма кариера, пътешествие до дестинация от другата страна на земното кълбо
– Интимна връзка с известна личност.
Какво си обещават напоследък хората според психолозите?
– Да подобрят отношенията с близките и приятелите
– Да си намерят работа, която им носи удоволствие.
Оказва се, че има значение как човек формулира намеренията и обещанията си. Важно е да си отговорим на въпроса ЗАЩО искаме това. Ама честно. Например – обещавам си да спра кафето. Ама не защото мисля, че така е по-здравословно, а защото видях огромните торби под очите си и една статия ме убеди, че ако спра тази напитка, ще блесна с 10 години по-млада.
Следващият момент в заработването на нашето обещание е да си начертаем мъничката стъпка по пътя. Ама веднага. Пример. Обещавам си да пътувам през Новата година. Обещавате си, ама ако не се стегнете да спестите някоя пара, ще има да чакате наследство от вуйчо в Америка. Крачката е малка. Отваряте празен буркан и още сега заделяте първите 20 лв. за първата си дестинация. Да речем – до Истанбул. Това е бивша столица на Стария свят, това е Цариград и има какво да се види. И е евтин и близък воаяж. Та така се работи здраво за мечтите и обещанията ни. На малки глътки и с малки стъпки. Докато научим механизма. После ще дойде ред на Големите мечти и обещания. Но вече ще знаем пътя.
Елинор
Снимка: Ели Маринова
