Норвежката горска котка – игрива и закачлива чаровница

Норвежката горска котка - игрива и закачлива чаровница

Голяма красавица е норвежката!
Около врата си има якичка, някои казват, че е като детско лигавче, други я сравняват с подвижната бяла яка – шал на тогата на съдиите.

Можеш с часове да гледаш красивите й големи очи, малките снопчета косъмчета, които излизат от ушите, меката като коприна козина и все да откриваш нови детайли от тази скандинавска хубост.

Очите ѝ са големи, широко отворени, леко примигващи, пълни винаги с любопитство. Именно те придават детски вид на котката, дори и в напреднала възраст.
Типичното за норвежката горска котка е, че не цветът на козината определя чистотата на вида ѝ, а външните черти и характеристики, които притежава. Има я в следните варианти: чисто бял, черен, кремав, сив, червеносребърен, оранжев, смесен с бялo, както и червено с бяло, с окраска на костенурка и какво ли не още.

Роднинство с Мейн куун

Норвежката горска котка има много общи черти с Мейн куун – големина, телосложение, външност, черти на характера и поведението.
Подобно на другите големи котки и тя съзрява бавно и са нужни поне четири години, за да напусне детския си период.

Глезотиите ѝ са сдържани и всичко трябва да става според нейните условия. Няма стопанин на норвежката горска котка, който да се похвали, че писаната се протяга мирно в скута му.

Тя не обича да седи на колене, иска винаги да се чувства свободна, да решава къде ще легне, на кого ще позволи да ѝ разроши козината, а спокойствието ѝ е пословично.
Някои ще кажат, че не е никакъв проблем да седи на коленете на стопанина си и да се умилква. Така е, но тренировката трябва да започне още когато котето е малко.

Родината й е Скандинавия

Никой не оспорва откъде се е появил този вид котка, а името ѝ говори за историята и произхода ѝ – Скандинавия. Норвежката горска котка е позната от векове.
Има десетки легенди, които разказват за силата и ума на голямата котка с дълга пухкава опашка.
Наричат я приказната котка, защото образът ѝ присъства често в детските приказки.

Митологията на скандинавските народи я нарежда сред най-силните животни, дори богът на гръмотевиците и бурите Тор не успява да я вдигне.
Фрея, богинята на плодородието и любовта, се возила в колесница, теглена от котки.

Има теория, че норвежката горска котка се е появила на север чрез корабите на викингите, които имали нужда от помощ в борбата срещу плъхове и гризачи по време на продължителните морски преходи. Без значение дали е потомка на персийската котка, или идва от Британските острови, котката се нагажда към суровия климат на Скандинавия – козината ѝ е гъста и на два пласта, като първият е защитен и не пропуска влага, дъжд или сняг. Вторият е с по-къси косъмчета.

Ако имате такава котка вкъщи, ще забележите, че дори и в най-дъждовния ден тя се завръща почти суха. Заради тази двойна защита лесно се вижда как водата се стича по козината, все едно че е покрита с мазен слой. Това предполага по-трудоемко къпане на домашния любимец, защото водата трудно овлажнява защитната козина.
Норвежката горска котка има силни крака и остри нокти, което я прави бързо подвижна по каменист наклон и качване по дървета.

Международно признание

През 1930 година започва селекцията на котката с цел да се запази като вид и да получи международно признание. Както при всяка една селекция е нужна продължителна и внимателна програма, включваща избор на подходящи родители.
Благодарение на търпението на хората и правилния подбор, селекцията приключва през 70-те години, а през 1977 г. норвежката е призната в Париж за вид според международните стандарти.

Независим характер

По своя характер този вид котка е игрива и закачлива, но никога не загубва независимия си характер, който е наследила от своите полудиви предци. Допуска се много често кръстоска с Мейн куун.

Макар че норвежката горска котка е популярна в Европа, има две страни, които имат най-голяма популация на този вид, и това са Швеция и Норвегия. Разбираемо е, нали, и то не само заради суровия климат.

Норвежката е добър ловец, оставена дори и за цял ден сама в градината, тя ще намери с какво да се храни. А и интелигентността ѝ ще я накара да отиде до вратата на съседния дом, да подраска с лапички и да си изпроси нещо вкусничко.
Сред любимите ѝ ястия е сварена сьомга.
И това е разбираемо – все пак си е норвежка!

Автор: Диана Йорданова