Свети Николай е покровител на мореплавателите. На него се молят моряците, които тръгват навътре с лодките си да ги запази от корабокрушение, към него отправят молитви жените, сестрите и дъщерите им.
Като дете бъдещият светец не излизал от храма и изучавал Божественото писание, нощем се молел и четял книги. Чичо му Николай Патарски го направил четец в храма, а после му присвоил свещенически сан, като му заръчал да поучава паството. Когато родителите му починали, Николай наследил състоянието им – само за да го раздаде за благотворителност.
Епископ Мирликийски
Той станал свещенослужител по време на управлението на римските императори Диоклетиан (управлявал от 284 до 305 г.) и Максимиан (286 – 305). През 303 г. Диоклетиан издал едикт, с който узаконил гоненията на християните в цялата империя. След слизането от власт на двамата императори политиката се променила. В западната част на империята Константин Хлор сложил точка на преследванията. В източната част Галерий, вече на смъртен одър през 311 г., най-после издал едикт за веротърпимост. След кончината му неговия съуправител Лициний (управлявал от 307 до 324 г.) приемал спокойно присъствието на християните. Точно по негово време Николай служил като епископ в град Мира (древната Ликия от Римската империя) Днес този град се казва Демре и се намира в турската провинция Анталия.
Чудесата на светеца
И така се прославил Николай, епископ Мирликийски, със своята чудотворна способност да разрешава спорове, да умиротворява, да дарява изцеление. Както казахме, той е покровител на мореплавателите. Според житието му, още в младите си години Николай отишъл да учи в Александрия. По време на едно от морските си пътешествия от Мира в Александрия той възкресил моряк, който по време на буря паднал от мачтата и се пребил, а за да няма следващо произшествие, светията успокоил вълните. В друг случай Николай спасил моряк по пътя към Мира и след като се прибрали успешно, го взел да служи в църквата.
Западната легенда
В католическата традиция е жива легендата как Свети Николай помогнал на три момичета, чийто баща, като нямал възможност да ги омъжи подобаващо, бил готов дори да ги продаде. Той тайно се промъквал в къщата и оставял по една кесия пари преди венчавката на всяко от момичетата. Накрая бащата разбрал, че някой е решил да помага на дъщерите му да живеят достойно. За да установи кой е, той се скрил в стаята, но Свети Николай не искал да се разкрие и затова пуснал последното пожертвувание през комина. Оттам то попаднало в чорапчето на най-малката дъщеря, което се сушало пред камината. Познато ви е, нали? Точно тази легенда влиза в западния фолклор като легендата за Санта Клаус, който тайничко слага подаръците в чорапите на децата.
Освен като покровител на моряците и светец, който умиротворява враждуващите, Николай Мирликийски е известен и като защитник на невинно осъдените, които избавя от смърт.
У нас
В България паметта на светеца се чества на 6 декември (Никулден) и на 9 май (Николай летни – датата, на която мощите му били донесени от италиански моряци в град Бари.) Частици от тези мощи се пази в храмовете „Свети Николай” в София и в Созопол.
