Не мога да спра да я обичам. Знам всичко, което върши зад гърба ми, разбирам го с ума си, но сърцето е друго нещо и винаги става това, което тя иска. Не че не съм се опитвал да я оставя, да я забравя и да започна нов живот. Но не успявам, не мога, нямам сили.
Работехме заедно. На всички колеги лигите им текваха, щом я видеха – беше красавица, принцеса, богиня. Характерът й обаче беше доста дръпнат. Излизаше с когото тя си поиска и бяха заедно толкова време, колкото й е угодно. После хващаше друг. Сменяше ги често. Обаче нямаше мъж, който да й откаже. Имаше нещо в тая жена, което караше мъжете да си загубят ума по нея.
Аз бях луд по нея. Тя не ми обръщаше внимание, а аз не събирах смелост да й кажа колко я харесвам. Просто мечтаех и я сънувах. Тя направи първата крачка. Бяхме на банкет и настроението на всички беше приповдигнато. Музиката гърмеше и колегите се забавляваха на дансинга, кълчейки се във всевъзможни пози. Аз имах очи само за нея. Беше седнала близо до мен. Няколко от мъжете я поканиха на танц, но тя отказа на всички. По едно време стана, приближи се към мен и ме повика с жест да танцуваме. Аз скочих от мястото си, не можех да повярвам на късмета, който ме беше сполетял, откога мечтаех за един танц, а ето че сега тя сама ме канеше. Когато песента свърши, тя каза, че иска да я изпратя до тях. Сега. Веднага. Тръгнахме. Аз не знаех какво да кажа и по пътя мълчахме. Стигнахме до апартамента, в който живееше сама. Отключи вратата и пак с жест ме покани да вляза. Затвори вратата, хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята. Имам желание за секс, така каза. Аз, разбира се, не отказах. Така започна нашата връзка. Когато тя искаше, ходехме у тях и правехме секс.
След около месец поиска да се оженим. Каза, че е бременна. Не ми се вярваше детето да е мое, просто бяхме заедно много кратко време. Но не можех да й откажа, искаше сватба и щеше да я има. Моите родители бяха против. Това обаче не ме спря. Не ги поканих на сватбата, нито тях, нито братята ми. След като вече бяхме женени, любовните нощи изчезнаха, тя се премести да спи в другата спалня. Казваше, че от бременността няма желание. Сещаше се за мен много рядко, не повече от веднъж в месеца.
На работа колегите шушукаха, че съм глупак и рогоносец. Говореше се, че ходи с други мъже. Сигурно беше вярно, но не можех нито да й поискам обяснение, нито да я напусна. Когато роди бебето и остана вкъщи да го гледа, мислех, че вече нещата ще си дойдат на мястото, но нищо подобно не се случи. Чака ме да се върна от работа, оставя детето при мен и излиза.
А аз нищо, гледам детето, чакам я да се върне и съм щастлив, щом чуя да отваря вратата. Разбирам, че бракът ми не е като нормалните, но нямам сили да направя каквото и да е. А и толкова много обичам детето, че не мога да си представя и ден без него.
Надявам се, че един ден жена ми ще ме погледне с други очи и ще ме оцени. А междувременно я чакам да се върне вечер.
Автор: Александър Алексиев
