Учени от Националния природонаучен музей на Чили успяха да разшифроват ДНК и да сканират няколко от най-древните мумии на нашата планета, направени от индианците чинчоро.
По думите на Вероника Силва, експерт в музея, първата мумия, която учените изследвани, въобще нямала кости. Много е възможно това да е била своеобразна кукла на човека, когото съвременниците му по неизяснени причини не са успели да превърнат в мумия. Учените изследват тези мумифицирани тела, за да разберат кои са били индианците чинчоро, какъв е бил начинът им на живот, с какво са се хранили и дали са предшественици на съвременните чилийци.
Културата чинчоро се е формирала преди около 10 000 години на територията на днешните държави Чили и Перу. Тези хора са живели в малки селища, водели са скромен живот и се хранели основно с морски храни. Но този древен народ е първият сред южноамериканските индиански племена, който открива и използва техниките на мумифицирането. Към момента изследователите са убедени, че тези умения чинчоро са придобили поради промените в климата, които преди 7 000 години са превърнали пустинята Атакама в земя, подходяща за живот. Точно тогава се идва и традицията починалите хора от племето да бъдат мумифицирани.
В процеса на създаване на мумията от тялото се изваждали всички вътрешни органи, кожата и мозъка, а след това самото тяло се намазвало с глина, върху която прилепяли свалената кожа. Засега учените нямат отговор на въпроса защо индианците са решили да превръщат починалите в мумии, тъй като към момента поне не са известни каквито и да било погребални обреди в тази култура, а култът към отвъдния живот не е съществувал.
Вероника Силва и колеги й изследват мумиите и се опитват да установят външния вид на тези древни хора. Те провеждат и структурен анализ на ДНК, както и заснемат чрез компютърна томография откритите кости и черепи. Реконструкциите им ще помогнат да се изясни кои са днешните потомци на индианците чинчоро.
