Всеки родител иска да научи детето си на любов. Как така – на любов? – би попитала всяка майка, която знае, че то идва с обич, живее в любов и излъчва любов. Ами от нас зависи да вплетем в заниманията на мъничкия човек у дома топло отношение, нежност и грижа към другите хора и към животните. Наскоро бях на гости в заможно семейство с 3 годишно момиченце. Влизайки в стаята, отредена за детето, за няколко мига помислих, че съм в работилницата на дядо Коледа. Не ме втрещиха толкова купищата играчки, къща за кукли, пишкащо бебе, пееща котка, раждащо Барби, йоника, таблет, професионални микрофони, 100 кукли, 200 плюшки и ам-найсет хиляди джунджурии, които не мога да изброя. Втрещи ме оплакването на майката, че невръстната й дъщеря не проявява интерес към нищо от стаята с вълшебства. После се усмихнах. Защото знаех причината.
И през ум не ми е минавало да съветвам родителите какви играчки да купуват на децата си. Въпрос на разбирания, предпочитания и възможности. Но знам, че децата играят най-дълго и най-отдадено с прости играчки. Колкото може – по-прости. И причината за това не е в тяхната непретенциозност. Простата играчка позволява на детето да разгърне фантазията си, да я превърне в много повече играчки. Да, разбира се, че може да купите на две годишния си син таблет. И така може. Нищо, че след два дни ще забележите как той весело подскача върху него, за да провери колко е мекичка новата му „дъска за скачане”. Нищо не ви пречи да купите скъпа къща за кукли на момиченцето си и кола с дистанционно за момченцето. Но само си представете колко игра ще отхвърли голям празен кашон. Той може да къде дом, барикада, легло, камион, гараж, къща за кукли, скривалище. И така – дни наред докато се скъса.
И скъпото лъскаво влакче с батерии, релси, дърво, гара, локомотив и два вагона е чудесен подарък. Ще си поиграе детето с него, ще го погледа, погледа и ще му омръзне. За разлика от простите дървени кубчета или конструктор, който може да има много повече вагони, да се бута и дърпа, да му се попее и бръмчи шумно на глас, за да „оживее”. А после като едното нищо ще се превърне в комин, къща, лодка, павилион за сладолед или пуканки. Разбира се, че детето ви ще има и скъпа играчка. Като порасне и започне да моли за нещо конкретно. Когато е още мъничко, оставете го да развива фантазията си.
Повярвайте – някой ден то ще ви бъде благодарно, че не сте го накарали да се чувства преситено, преди само да се устреми към нещо желано!
снимка: redesignguide.com
