На какви ли не чудесии може да се нагледа човек, ако тръгне да пътува по света. Въпреки че законите за автомобилното движение би трябвало да са еднакви или поне близки – където и да сте, в много държави има закони, които са, меко казано, чудати. Странни са и не се вместват в традиционните представи. Така например властите в Туркменистан са забранили неофициално черните автомобили в страната. Управниците са убедени, че този цвят носи неуспех: през септември м.г. правителството замени черните лимузини с бели и днес съветва гражданите да сторят същото.
В Австралия е забранено да се отдалечавате от колата на повече от 3 метра,
ако в автомобила са останали ключовете на таблото или водачът е оставил вратата със свален прозорец. Размерът на глобата за това нарушение зависи от щата, в който е извършено. В Нов Южен Уелс, например, наказанието е 99 австралийски долара (77американски), а в щата Виктория – 176 долара (137 USD).
В Австралия освен това не трябва да опитвате да променяте движението на животни, които пресичат пътя. Нямате право да свирите с клаксона или да отваряте прозореца и да навиквате стадото с крави, например. Трябва просто да угасите двигателя и търпеливо да изчакате животните да пресекат пътното платно. Във Виктория за нарушаване на това правило глобата е 141 долара.
Езикът не може да се обърне, за да нарече немските автомобилни закони глупави или странни. Какво нелогично има в това по местните магистрали да е забранено да се кара със скорост по-малка от 60 км/ч и да се ходи пешком? Или какво лошо има в необходимостта под предното стъкло да се залепи стикер с обозначена максимално допустимата скорост с установения комплект зимни гуми? Въпреки това и в логична Германия има закони, които може да бъдат неречени необичайни. Например, съществува забрана за миене на колите в неделя или в празничен ден. А кога да ги мием, извинете? В понеделник, след тежкия работен първи ден на седмицата? Освен това зад волана ти е забранено да показваш на друг шофьор среден пръст. За това нарушение се дават 5 наказателни точки. При осем оставаш без права. За сравнение: за съдържание на алкохол в кръвта от 0,5 промила се начисляват три наказателни точки – по-малко, отколкото за неприличния жест.
В Дания водачите са заставени да свирват с клаксона и да присветват с фаровете
преди потегляне – за да се провери изправността им. И това е логично. Но как да си обясним закона, според който на водача се забранява да се намира под автомобила при запален двигател? Това е сериозен проблем при монтьорите. Освен това според същия закон преди началото на движение трябва не само да се сигнализира и да се присветнат фаровете, но и да се удостовери, че под колата няма дете. Най-безобидната шега по този повод е: „Датските деца четат под колите приказките на Андерсен“.
В Испания шофьорите, които носят очила, са длъжни постоянно да имат у себе си резервен чифт – така, както са длъжни да носят аптечка и пожарогасител. Този закон бе променен през 1997 г. в резултат на недоволството на много очилати водачи. Днес пак го има, но само като препоръка към шофьорите. За шофиране с очила и без резервни такива полицията няма да ви глоби, но може да попита имате ли резерва в жабката.
Сред странните закони в Русия е този за глоба заради мръсен автомобил. Зад граница много се смеят на това правило – руснаците, казват, са си изпили акъла. Не е точно така. В Русия има само устно предупреждение или глоба от 500 рубли за замърсени номера.
Освен това като доказателство, че в Русия не всичко е толкова диво, може да се приведе друга новост: на томските водачи, които с колата си опръскат с кал или вода пешеходец, глобата е 500 рубли.
В Кипър на водачите е забранено да пият каквото и да е, вкл. вода.
Тази забрана може да бъде прочетена навсякъде. В Кипър зад волана не може и да се яде. Дори за хапване на безобиден сникерс може да бъдете глобени с 85 евро. Нарушението се приравнява на разговор по мобилния телефон по време на движение, тъй като се поставя под заплаха безопасността.
Китайските шофьори смятат, че да се пропускат пешеходци дори на пешеходна пътека тип зебра е позор. Видите ли, давайки път на пешеходеца, ти, властителят на железния механизъм, слизаш до нивото на ходещото пеш същество. Впрочем такова поведение се обяснява не само със силните кастови предразсъдъци, но и с правилата на движение: спирането пред пешеходна пътека на автомобилите е забранено. В Китай законът е напълно на страната на автомобилистите. Смята се, че пешеходците и велосипедистите се държат на пътя достатъчно нагло и могат нарочно да провокират пътно-транспортно произшествие.
В Китай се правят опити за приемане на закон, според който може да се налагат глоби на трезви пасажери, които са се съгласили да се качат в автомобил с пиян шофьор. Македония отива още по-далеч: на пияни е забранено да се возят дори на пасажерските места в колата.
В Америка чудатостите не са по-малко. Там например е забранено да се стреля по китове от движещ се автомобил (в щата Тенеси), забранено е да се шофира със завързани очи (щата Алабама), забранено е да подкараш автомобила си дори със затворена бутилка бира (щата Род Айлънд). В Масачузетс не можеш да превозваш горила на задната седалка, а в Сан Франциско нямаш право да караш кола по долно бельо. В Оксфорд (щата Мисисипи) не се позволява силен звуков сигнал, за да не се плашат конете. В Сарасота (щата Флорида) пък има глоба от 78 долара, ако шофьор шамароса пешеходец.
В целия свят само в една държава на жените е забранено да карат автомобили. Това е в Саудитска арабия. Забраната влиза в сила през 1990 г. и не е точно закон по начина, по който ние го разбираме. Това е фетва – решение, взето от мюфтията на принципа на исляма и на мюсюлманската юридическа практика. Въпреки тази установена традиция някои по-смели дами все пак карат колите си с риск да бъдат арестувани и дори качват свои записи в YouTube.
