Противниците и привържениците на легализирането на еднополовите бракове обикновено изтъкват аргументи, свързани с морала и правата на човека. Противниците се аргументират с безнравствеността на подобен съюз, като припомнят свещените религиозни книги. Привържениците пък възкликват, че никой не може да посмее да отнеме правото на избор – с кого да живее и кого да обича човек. Нито едната, нито другата страна не проявяват интерес към научните факти. А точно научните изследвания дават добър материал както за подкрепата на хомосексуалните бракове, така и за съмнения в целесъобразността на тяхното легализиране.
Аргументи «за»
Не са по-неестествени от много други
Когато се говори за ненормалността на еднополовите бракове, обикновено се забравя, че нормата в голяма степен се определя от културата, а не от вродената природата за човека. В историята на нашия вид и в различните общества институтът на семейството неведнъж е придобивал черти, които изглеждат ужасни и безнравствени.
Например, при много от съвременните народи на Океания и Африка съществува така нареченият авункулат ‒ семейство, при което с възпитанието на детето не се занимава бащата (който обикновено даже не живее с майката), а чичото на детето заедно с майката. При други народи от Америка, Азия, Океания и Африка е бил разпространен сороратът – обичай едновременно да се женят за няколко сестри. Не са толкова редки и браковете в кръвосмешение – Омир в „Одисея” привежда пример за един цар, който оженил седемте си синове за седемте си дъщери. При много древни народи е имало и обичай, според който мъжът бил длъжен да се ожени за жената на умрелия си брат (даже ако вече има друга жена).
Този обичай е упоменат в евангелската притча, където фарисеите се опитали да посрамят Христос с въпроса, чия жена ще бъде в рая жената, която е била омъжена за седмина братя. Бракът е културна, а не биологична концепция. Критиците ще кажат, че все пак няма народ на света, който да е разрешавал съюз между двама мъже. Но няма да са прави – при някои от народите в Сибир е имало обичай да се „смени” пола и мъжът, който доброволно го изпълнявал, се смятал за жена – можел да върши женска работа и даже да се омъжва. Нищо ново под слънцето.
Няма психологическа разлика между обикновените и еднополовите двойки
Психологът Грегори Херек от Калифорнийския университет, който е анализирал десетки хомо- и хетеросексуални двойки, стига до извода, че те си приличат много по психологическите характеристики – и при едните, и при другите из партньорите изпитват еднакъв набор от емоции. Що се отнася до институцията брак, той влияе благотворно и при двата вида двойки – удължава живота и подобрява здравето. Нещо повече –нивото на щастие, което хората изпитват в брачния съюз, често изобщо не е свързана със сексуалната сфера. Известният изследовател на феномена на хомосексуализма Джон Готман отива още по-нататък, като твърди, че партньорите в еднополовите бракове се отнасят един към друг много по-топло, отколкото в обикновените.
Лесбийките дават на децата си по-добър старт в живота
Изследване, проведено през 2001 г. от американски психолози, показва, че 53 на сто от момичетата, чиито майки са лесбийки, искат да имат в бъдеще „интелигентна” професия – лекар, юрист, инженер, докато сред дъщерите на хетеросексуални майки тези професии избират само 21 на сто, останалите се виждат занапред като продавачки или сервитьорки в заведение.
Но да отбележим три обстоятелства, които донякъде снижават градуса на очакванията, свързани с резултатите от това изследване. Преди всичко, то е проведено само сред 30 деца на хетеросексуални майки и още толкова – на хомосексуални. И второ, ставало е дума не за хомосексуални семейства, а именно за лесбийки, които са се развели с мъжете си, за да живеят с любимата жена, тоест факторът влияние на бащата е неоценен.И трето, поне засега еднополови бракове се сключват основно в хора от просветени среди, където умственият труд не е нещо необичайно.
Институтът брак не се подкопава от еднополовите съюзи, а от забраната им
През 2009 г. икономистът от Университета Щербрук, Канада, Мирча Трандафир провежда изследване как се отразява на семейството първата в света легализация на еднополови бракове, проведена в Холандия още през 1998 г. Ученият се опитва да провери вярно ли е твърдението, че такива брачни съюзи разрушават института брак и влияят негативно даже на честотата на браковете между мъже и жени.
Оказва се, че еднополовите бракове действително оказват негативно влияние на желанието на мъжете и жените да сключат официален брак. Но всъщност става дума именно за официална регистрация на браковете, което по никакъв начин не е вярно за съвместния живот без брак. С други думи, институтът брак не се разрушава, той просто се трансформира от юридически оформен съюз в статус на всекидневен плебисцит, в който партньорите сами решават кога съюзът им е изчерпил смисъла си. През 2012 г. проф. Скот Титшо от Юридическия факултет Мерсер в САЩ , установява, че в Щатите животът без официален брак става по-привлекателен именно защото има примера на много хомосексуални съюзи, които държавата не желае да легализира. Забранявайки на хомосексуалистите да сключват официален брак, консервативните сили в обществото ги изтласкват в „сенчестата” сфера и по този начин собственоръчно разрушават ролята на официалния институт на брака.
Аргументи «против»
Децата в еднополово семейство се чувстват некомфортно
Привържениците на легализацията на еднополовите бракове най-често се абстрахират от въпроса как се чувстват децата в такива семейства. В случай на легализация на такива съюзи повечето семейства ще са лесбийски (мъжете хомосексуалисти по-рядко са склонни да създават постоянен съюз, сочат изследванията), и това означава, че децата в такива бракове ще бъдат възпитавани без бащи. Но много изследвания на педагози и социолози показват, че децата в бракове без баща се отличават от обичайното – момчетата по-често демонстрират антисоциално поведение, а момичетата рекордно рано проявяват сексуална активност и често стават жертви на забременяване в детска възраст.
Психиатърът от Центъра за проучване на децата при Йелския университет Кайл Прюът установява, че децата, родени ин витро или чрез мъж, който е играл само ролята на „донор на сперма”, като правило се измъчват от въпроса къде е баща им и защо не иска да се запознае с тях.
В тази сфера има много не напълно изяснени закономерности – наскоро например е установено, че за да растат и да се развиват нормално, момичетата имат нужда от мириса на бащините феромони. Оказва се, че настройката за развитие на физиологията и психиката на детето зависи не само от социалните, но и от биохимическите фактори.
Науката знае твърде малко за еднополовите бракове
Правозащитниците в тази сфера често използват лозунги, а не доводи, стъпили на научни факти. „Еднополовите бракове са точно толкова нормални, като брака между мъж и жена!”, „Децата в еднополовите бракове са щастливи, както в обикновените!” – любителите на подобни апели обикновено нямат психологическо образование и никога не са чели научни статии по въпросната тема. Дори статиите във вестниците и книгите се пишат от автори, които слабо разбират темата в дълбочина.
Социологът Стивън Роудс от Университета в щата Вирджиния, САЩ, след проучване на десетки публикации за възпитанието на децата в еднополови бракове, дава една доста неутешителна присъда: той не е намерил нито една статия, където да няма една или няколко груби грешки по въпросите на възпитанието, а освен това, нито една от тези статии не съответства на критериите на научността.
В същото време науката знае прекалено малко за самия феномен на хомосексуалността и още по-малко – за това, как се държат децата, възпитавани в еднополови съюзи. Даже в страните, където тези бракове са легални, това е станало относително наскоро и учените не разполагат с материал за проблемите в развитието на децата, възпитавани по този начин.
Мъжките еднополови бракове подкопават основите на верността
За разлика от лесбийките, мъжете хомосексуалисти много по-рядко остават верни на своите партньори – в доста подобни двойки мъжете не крият от партньора си, че имат и други връзки настрани и не виждат в това нищо неправилно.
Изследване, в което са участвали хетеро- и хомосексуални двойки, живеещи съвместно, показва, че между „двуполовите” и лесбийските съюзи няма разлика по отношение към верността – около 79 на сто от едните и другите отбелязват, че верността е една от основните ценности за партньорите. Но мъжете хомосексуалисти имат друго мнение по въпроса – всяка втора такава двойка отбелязва, че не придава особено значение на верността.
Разпространението на мъжките еднополови съюзи и тяхната легализация могат да подкопаят верността в обществото, смятат изследователите.
Еднополовите бракове разрушават нормалната специализация на половете
Легализацията на еднополовите бракове е още една стъпка към разрушаване на традиционните гендерни роли, които са съществували още в каменния век, смята социалният изследовател Стив Нок. Проучванията показват, че мъжете и жените се чувстват по-щастливи в своите нормативни семейни роли – на жените им харесва, когато функцията на основен работещ и осигуряващ семейството приема мъжът, а за мъжете е приятно жената да се занимава с децата. Браковете, в които ролите са разпределени по този начин, се разпадат по-рядко. Освен това, разрушаването на предишните гендерни роли води до поява в обществото на огромен брой „неопитомени” мъже, които ще избягват брака просто защото в него им е некомфортно.
Такива мъже нямат стимул нито да градят кариера, нито да имат деца – те започват да водят асоциален начин на живот и рано или късно ще се превърнат в нарастваща заплаха за обществото.
Кои от тези факти, посочени в авторитетни изследвания, ще ви се понравят и кои не, е въпрос на лична преценка. Идеята на този текст не е да ви направи привърженици или противници на тезата за еднополовите бракове, а да представи възможните тенденции на промени, които влияят върху обществото, в което живеем.
