Като малки са ви казвали, че да се лъже е лошо? Не повтаряйте тази грешка с вашите деца.
Психолози доказват, че децата започват да лъжат осъзнато от 2-годишна възраст и го правят заради едното удоволствие. На тях просто им е приятно да измислят и да създават друга реалност.
Оказва се, че лъжата е първият акт на детско творчество. Ако го уличите в лъжа и го накажете, детето няма да започне да говори истината. Напротив, ще започне да лъже още по-често, но и по-лошо.
Децата, които лъжат от страх да не ги накажат, лъжат еднакво, без въображение и често ги ловят и ги наказват отново, което води до нови лъжи и нови наказания. Лъжата не става по-качествена, просто се променя с възрастта.
Но ако не превръщаме детската лъжа в някакъв чудовищен акт на непослушание, а напротив, погледнем на нея с любопитство, ще забележим, че детето ще спре да лъже по глупави дребни поводи (особено, ако не го е страх, че ще го разкриете).
Детето ще започне да лъже хитро, изобретателно, красиво, и този навик не само ще му помага в живота, но и ще му носи творческо удоволствие. Не му го отнемайте.
Изследване, проведено в Университета в Южна Калифорния от група учени начело с д-р Ялинг Йънг, доказва, че хората, които обичат и умеят да послъгват, са средно с 26 на сто по-умни от онези, които не умеят или отказват да лъжат. Има много обяснения за този факт, но правдоподобните са два.
Първото, научно: лъжата от гледна точка на физиологията е много сложен процес. Когато човек лъже, той задейства два пъти повече неврони, отколкото когато говори истината.
Между другото, една тема за любителите на отслабването – лъжецът харчи един път и половина пъти повече калории, когато иска да не каже истината. Така той задейства повече възможности на мозъка си, тренира го и като резултат – поумнява.
Второто, по-човешко обяснение е, че добрите лъжци— акцентът е върху добрите – израстват в благополучни семейства, не са били бити и обикновено не са ги наказвали за периодичните лъжи. Затова пък много са се занимавали с тях, чели са им книжки им давали прилично образование. Какво се получава в крайна сметка – добрите лъжци са по-умни.
Изводите
Да лъжеш е приятно – от реалния, сив свят, се пренасяш във вълшебен, измислен от теб свят, в който всичко е възможно и всичко зависи от твоето въображение.
Да лъжеш е полезно – не се мръщете, колко пъти днес излъгахте на работа? А ако можехте да го правите по-добре, щяхте да постигнете повече. Да се лъже е трудно, и именно затова трябва да се учим на това отрано.
Какво не трябва да казваме на детето в никакъв случай:
„Не ме лъжи”
Какво означава това? Вие сте му родители, кого друг да се опитва да излъже, ако не вас? Ако се страхува да ви разкаже истината, помислете добре как се държите с него и как се е стигнало до това.
„Ако ме излъжеш, ще…”
Струва ви се, че ако засечете и го накажете за лъжата, то след това ще казва само истината? Нали не сте толкова наивни? Или просто не мислите и наказвате автоматично, защото и вас така са ви наказвали за лъжи? По-добре помислете защо ви лъже детето ви и ще установите, че именно вие сте го поставили в ситуация, в която лъжата му се струва единственият изход.
И още – не го наказвайте, когато ви казва истината. Ако има двойка по алгебра, по-добре му обяснете как се решава уравнението. Ако го накажете за двойката, ползата е точно никаква. Най-доброто е да покажете на детето си, че сте от онези родители, при които може да дойде именно когато има неприятности. Че сте от родителите, които не добавят проблеми, а помагат да се справи с вече съществуващите. Точно тогава има шанс детето да започне да говори истината.
„Не ти вярвам”
Разбира се, че не вярвате. То е дете, не може да лъже особено изобретателно. Но защо да го карате да се срамува? По-добре поговорете приятелски, за да разберете какво го подтиква да ви излъже.
Тема за напреднали
Ако вече сте успели да стигнете толкова напред в общуването, че детето ви не ви лъже по разни скучни поводи, като отсъствие от училище, остава най-прекрасната лъжа на света – заради самата лъжа. Това я рядък и ценен навик, даже е талант. Той трябва да се развива и поощрява с всички сили. Измисляйте заедно истории, които стъпва върху лъжите му, рисувайте заедно. Обичайте го.
Какво ви разказва детето – че учителката по математика може да лети? Че днес е видял носорог на улицата, или че на покрива живее призрак на момиченце? Или че котката ви може да говори…
Нима не ви е интересно какво ви разказва вашият син или дъщеря? Не е необходимо да ги учите да отделят реалността от фантазиите. Не трябва да ги наказвате и да ги карате винаги да говорят истината като вас (а вие не го и правите, нали?).
На всички скучни, „правилни”, тъжни и непоправими неща детето така или иначе ще се научи. А на вас ви остава важната роля – да го научите да помни вълшебствата от детството си.
